На 10 март 2024 г. се навършват двадесет години от земната раздяла с бившия Нюйоркски митрополит Геласий (Георги Костов Михайлов).
Роден е в гр. Варна на 1 май 1933 г. в семейството на бежанци от гр. Ресен, днес в Република Северна Македония. Завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ през 1953 г. и Духовната академия „Св. Климент Охридски“ през 1957 г. На 13 април с. г. приема монашеско пострижение в Рилската св. обител от тогавашния игумен еп. Варлаам Стобийски (сетне Пловдивски митрополит).
След като държавата отнема Рилския манастир, йером. Геласий е изпратен на богословска специализация в Московска духовна академия. Когато се завръща, заема различни църковни административни длъжности: главен секретар на Св. Синод; игумен на Троянския и после на Рилския манастир; за няколко години е Нюйоркски митрополит, но поради промени в организацията на българската задокеанска епархия се завръща в България и остава на разположение на Св. Синод.
Последната му длъжност беше Главен секретар на Св. Синод и Председател на Църковното настоятелство на Патриарширската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“.
След усложнение от хронично заболяване на 2 март 2004 г., Тодорова събота, той получи тежък инсулт и беше откаран в болница, където почина след семица.
Митр. Геласий обичаше да служи на Бога, а беше известен и като един от най-добрите познавачи на типика в БПЦ.
Години наред имаше интересно, типично монашеско ръкоделие: изработваше архиерейски митри (корони). Обучи на това умение редица млади монаси (някои от тях днес са митрополити) и богослови, а негови ученици има също и в други страни.
Беше добър църковник, милееше за православната вяра и често се възмущаваше от нередности в живота на БПЦ, като обичаше да казва: „Играем си на църква!“.
Бог да го прости!
Нека да е вечна и блажена паметта му!
