На 23 януари в столичния старинен храм „Света Софѝя“ се състоя опелото на Левкийски епископ Павел.
Заупокойната служба извършиха епископите Тивериополски Тихон – викарий на Българския патриарх, и Белоградчишки Поликарп – викарий на Софийския митрополит, заедно с храмовото духовенство и столични свещеници.
Със слово към опечалените сродници и миряните, дошли да се помолят за покойника, се обърна еп. Тихон. Той изрази мъката си от раздялата със своя събрат и посочи, че приживе не казваме на човека нещата, които споделяме, когато той почине. Владиката добави:
„Сега си давам сметка, че ние, духовниците, не успяхме да го преценим, да го оценим по-скоро. Преценихме го доста зле… Сега да изреждаме неговите добри качества вече е късно, но вие ги знаете… Но има едно нещо, което не мога да не кажа: това е единственият епископ, когато аз познавам – а моят живот е дълъг, който беше истински добър човек. Как пък веднъж не успя да сглоби някоя интрига, пък дори и на шега, или пък да обиди някого наистина! Не можа… Всички ние искаме да сме воини Христови. В ново време войници да търсиш, всички искат да се борят. А той беше онова, което го нямаме, и онова, от което най-много имаме нужда в наше време. Той беше миротворец“.
Левкийски епископ Павел почина на 19 януари след боледуване. През последните повече от десет години той беше под запрещение и очакваше делото му да се разгледа от църковен съд (тук), но това никога не се случи.
Снимка: Сайт на Софийска митрополия
