На 14 януари в Патриаршеската катедрала, ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“, се състоя опелото на доц. Димитър Димитров, роден брат на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, изтъкнат църковен диригент, музикоучител и протопсалгт.
Много стотици хора, роднини, близки, приятели, колеги, бивши ученици и студенти, познати и почитатели се стекоха, за да се простят с маестрото, с добрия и благ човек Димитър Димитров.
Св. Литургия в Патриаршеската катедрала оглави Старозагорски митрополит Киприан, заедно с епископите Мелнишки Герасим, главен секретар на Св. Синод, и Велбъждки Исаак, втори викарий на Софийския митрополит, с архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Стефан от Троянския манастир и храмовото духовенство.
След това беше отслужено опелото на протопсалт доц. Димитър Димитров, оглавено от митр. Киприан. В заупокойната служба взеха участие също така и Тивериополски епископ Тихон, викарий на Българския патриарх, Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, архим. Евтимий и много столични свещеници.
В словото по време на опелото митр. Киприан каза: „Със скръбни сърца, но и с неизменна вяра във Възкресението на Спасителя Христос, което е залог за възкресение и вечен живот и за онези, които са Христови, изпращаме в днешния ден една от най-ярките личности в живота на светата ни Православна църква – протопсалт доцент Димитър Димитров. Изпращаме го тук, в храма, на който той отдаде може би най-много от своите сили и от щедро даруваните му от Бога таланти, дирижирайки повече от четири десетилетия хора на патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник „Свети Александър Невски“. Храмът, чиито богослужби бяха украсявани толкова дълго от патриаршеския акапелен хор, ръководен от маестро Димитров, в днешния ден отдава последна почит на своя вдъхновен и всеотдаен диригент. На човека, който допринесе толкова много не само за богослужебния живот в този свят Божи дом, но – като музикоучител и преподавател на стотици и хиляди църковни псалти и студенти по богословие – дал своя принос и към цялата ни света Църква. Защото храмът и Църквата, това сме всички ние – духовенство и Божи народ, в единство и единомислие, споделяйки днес скръбта за скъпия на сърцата ни събрат, Божия раб Димитър, прекланяйки се пред светлия му образ с жива надежда, че Господ Бог ще го приеме при Себе Си, в Своето вечно царство на светлината и ще му въздаде щедро за всички негови трудове в прослава на Неговото свято име. Житейският и творческият път на маестро Димитров ще останат завинаги образец и пример за всички нас…“.
В словото си митр. Киприан подчерта личните качествата на доц. Димитров, впечатлявали всички, които го познаваха: „Той излъчваше онази светлина, радост и благодарност, които са присъщи само на хората, които са истински Христови, които живеят в благодарение към Бога и в дълбоко осъзната радост от общението – с Него и със своя ближен. Пословичната му скромност и незлобивост, отсъствието на всякакво осъждане на другите и готовността му всеотдайно да помага и допринася винаги с каквото може завършват образа на човека и християнина Димитър Димитров. А неговият безспорен богодаруван талант, високият му професионализъм, прецизността и педантичността във всяко нещо, с което той беше ангажиран през целия си дълъг творчески път, бяха на свой ред основните отличителни черти на музикоучителя и протопсалта Димитър Димитров“.
Заупокойните песнопения бяха изпълнени от смесения хор при патриаршеската катедрала, който хор доц. Димитров ръководеше до последно. Камерният хор „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“, чийто основател и дългогодишен диригент е доц. Димитър Димитров, изпълни песнопенията по време на прощаването с него.
В книгата за съболезнования, поставена в патриаршеската катедрала, думи на почит и преклонение пред личността и таланта на доц. Димитров оставиха стотици хора.
Бог да прости Димитър Димитров и да го всели в селенията на праведните!
Снимки: Елена Дюлгерова и сайт на Българската патриаршия
