Ръководството на Софийска митрополия премести столичния свещеник гл. ас. д-р Сава Кокудев от старинен храм „Света Софѝя“ в енорията на църквата „Св. Николай“, гр. Бухово, където ще е втори свещеник. От митрополията отказаха коментар по случая, както и да дадат гласност на мотивите за отстраняването на свещеника. О. Сава има докторска степен от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е преподавател в Богословския факултет на СУ, притежава високо образование и ерудиция. Пастирската му практика е белязана от искрена грижа и отдаденост на духовните му чеда. На негово място в „Света Софѝя“ е назначен новоръкоположен свещеник, завършил Богословския факултет на СУ миналата година.
Решението за приемането на о. Сава в „Света Софѝя“ беше на приснопаметния о. Ангел Ангелов, който дълги години беше председател на емблематичния столичен храм. Той прие о. Сава и многобройните му духовни чеда в разгара на пандемията и му даде възможност да служи там, така че тази християнска община да не се разпадне.
Преместването на свещеника далече от столицата предизвика недоволство сред многобройното му паство, повечето млади семейства с малки деца. Те не искат да се разделят с духовника си и сега са принудени да пътуват извън града за богослуженията. За мнозина от тях това ще бъде напълно невъзможно и създава подозрение, че основната цел на решението за преместването в Бухово е да се разпръсне паството на свещеника.
Тази необоснована свещеническа рокада предизвика силен отзвук и в социалните мрежи. В защита на о. Сава се изказват както негови събратя-свещеници, така и миряни. Изтъква се, че отдадеността на свещеника на неговото паство и поставянето на пастирския дълг пред административния ред са вероятните причини да се иска отстраняването му от централния храм. Част от богомолците посочват, че поддържането на енорийската общност там е с по-нисък приоритет пред многобройните треби, с които са ангажирани свещениците в емблематичната столична църква.
Сред коментарите в социалните мрежи има и такива, които отбелязват, че случилото се показва, че пастирските качества или интересите на енорийската общност се пренебрегват от църковното ръководство. То с лека ръка си позволява да разбива църковни общности, градени с години, без грижа за духовните последствия. Не са малко и тези, които виждат в случая проява на завист към свещеника, който със своята благост и ерудиция събира около себе си немалко хора.
В православни църкви на съседни страни като Румъния и Гърция се наблюдава по-различна практика в разпределянето на свещениците в големите градове. Тези с високо образование и докторски степени се назначават в централните храмове, близо до академичните институции, клириците с по-нисък образователен ценз и без опит се изпращат в периферните храмове или околните населени места.
Снимка: БНР
