Волоколамският митр. Антоний (Севрюк) продължава обиколката си в българските епархии. Днес той посети Пловдив и се срещна с Пловдивския митр. Николай в митрополитския храм на града „Св. Марина“. „Външният министър“ на Московска патриаршия беше придружаван от руската посланичка Е. Митрофанова и почетния консул на Русия в Пловдив бизнесмена Георги Гергов. Последният е крупен спонсор и „архонт“ на Пловдивска митрополия и вероятно негова е заслугата за визитата на Волоколамския митрополит в града.
Посещението в Пловдив не е било огласено, за да се избегнат протести подобни на тези в София, но от рано сутринта пространството около митрополитския храм е било освободено от автомобили.
По време на молебена представителят на Московския патриарх беше застанал на архиерейския престол в храма, а непосредствено до него беше Георги Гергов с „архонтското отличие“ на гърдите си.
В словото си към руската делегация митр. Николай беше необичайно остър. Той говори за войната в Украйна и определи украинския църковен разкол като предпоставка за военната ескалация. Митрополитът заяви също, че „… времето за дипломация изтече. Застрашено е самото тяло на светата Православна църква и ние нямаме право повече да крием мислите и чувствата си зад витиевати думи и нищо не казващи фрази“.
Относно войната в Украйна митр. Николай каза:
„Няма да използвам никакви епитети и силни думи, за да охарактеризирам това, което се случва оттатък Черно море. Ние не сме нито светски политици, които разсъждават от позициите на утилитарната изгода за собствените си страни, нито сме дистанцирани анализатори, наблюдаващи случващото се с научен интерес. Ние сме православни християни и сраженията, които се водят в земите, за чието покръстване нашите предшественици, епископи и свещенослужители от България са вложили още през десети и следващите векове животите и душите си, са битка, която се води вътре в нашите сърца. Тялото Христово страда поради тази братоубийствена война, всички страдаме, сигурни сме, че страдате и вие. Длъжни сме с искрена братска любов едни към други да се опитаме да открием причините за сполетялото ни злощастие и да се опитаме да го прекратим“.
Митр. Николай направи паралел между украинския църковен въпрос и споровете за автокефалия на Българската църква. Според него църковният спор между Киев и Москва е ескалирал във военен конфликт, защото за неговото решаване са използвани нецърковни методи, което е недопустимо. Също така недопустимо е този спор за юрисдикция да се разпростира върху цялата Православна църква и да я разделя. Той призова спорът за църковната юрисдикция между Киев и Москва да се реши с църковни средства:
„Това, което вие наричате „военна операция“ в Украйна, започна на 24 февруари. Една седмица по-късно на 3 март, когато ние честваме Освобождението на България от победоносната армия на имп. Александър II, в която наравно са участвали руски, украински, финландски, румънски, грузински и прочие войни, в словото си аз си позволих да разсъдя на глас, че за току-що започналата война между два православни народа може би има една причина, която остана незабелязана от светските политици и анализатори. А тя е, че няколко години преди това православният свят беше смутен от един междуцърковен спор за юрисдикция. Макар и да изглежда като административен въпрос, всеки спор за църковна юрисдикция всъщност е спор за душите и разкъсва душите на православните християни. Ние, българите, сме научили този урок на два пъти, през 870 и през 1870 г., и това ни дава право да обърнем внимание върху проблема. Един спор за църковна юрисдикция може да бъде разрешен само и единствено от позициите на християнската любов и на каноничното право. Всякакви други способи за неговото разрешаване, не дай Бог със светски методи и подходи, могат да направят конфликта още по-дълбок и това в момента се случва пред очите ни“.
Митр. Николай отговори и на основната претенция на Московска патриаршия за предимство пред останалите патриаршии заради числовото превъзходство на вярващите и броя на епископите:
„В Православната църква всички епископи са равни и предимството по чест не означава предимство по права. С Божията премъдрост е установено също така, че едната света Православна църква ще се управлява съборно, което значи, че в нея математическото мнозинство няма никакво значение, ако математическото мнозинство се отклонява от догмата и канона. Църковната история е пълна с примери за това как догматичната чистота и каноничната строгост надделяват над математическото мнозинство и няма смисъл да тестваме отново валидността на това аксиоматично положение, което е точно толкова валидно през 21 в., колкото е било валидно през 15 в., 9 в. и т. н.“.
Митр. Антоний отговори лаконично, че времената са сложни и призова за молитви за Руската православна църква: „Сложните събития са причина за трагедия за много хора. Те пречат на общуването на хората. Молете се за Руската църква, която не се намира в лесна ситуация, и за всички църкви, които, както отбелязахте, се сблъскват със заплахи за своето единство“.
Тези думи са в духа на официалната московска позиция, която представя Русия и Руската църква за жертва на злонамерени сили, които искат да откъснат от нея епархиите ѝ в Украйна и така „застрашават нейното единство“.
Митр. Николай подари на митр. Антоний икона на св. Климент Охридски с пожеланието светецът да даде мъдрост на Руската църква в бъдещите ѝ действия. Той му я подари с думите: „Подарявем ви тази икона на св. Климент Охридски, чийто празник по Юлианския календар е днес. Надявам се, че ще намерите за нея достойно място, откъдето този български светец, създал азбуката „кирилица“, на която днес и вие пишете, ще ви припомня, че мисионерското дело, тръгнало от България преди повече от десет века и християнизирало света до Камчатка, е толкова победно, защото е било извършено с любов, а не с меч“.
Обиколката на митр. Антоний в българските епархии продължава и утре. Тя потвърждава, че визитата му не е свързана с „празника на руското подворие“, както каза Ловчанският митр. Гавриил, а е политическа и цели оказване на натиск върху Българската църква за приемане на определени политически позиции.
