Мобилно меню

4.7922077922078 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (77 Votes)

995 nСписание „Християнство и култура“ отбеляза двадесет години от своето създаване. Възникнало през 2002 г., днес то е единственото по рода си книжно издание у нас, посветено на християнството, което може да се похвали с толкова продължително и устойчиво присъствие на книжния пазар у нас. Списанието излиза в десет броя годишно и има два редакционни екипа: в единия влизат проф. Момчил Методиев, Димитър Спасов, Сандра Керелезова и Тони Николов, а в другия проф. Калин Янакиев, проф. Цочо Бояджиев, проф. Георги Каприев и Николай Трейман. Списанието си сътрудничи с проекта на „Двери“ Живо Предание: образци на съвременното православно богословие, където се публикуват някои от статиите.

Юбилейния си 175 брой списанието посвети на дискусионни теми: „Християните като общност“, „Кризите в Църквата“, „Богословското образование в България“, „Християнството и изкуството“. Под формата на дискусия в тях се включват проф. Калин Янакиев, проф. Георги Каприев, проф. Владимир Градев, проф. Момчил Методиев, д-р Смилен Марков, о. Петко Вълов, проф. д-р Клара Тонева, архим. Мелетий (Спасов), ик. доц. д-р Теодор Стойчев, доц. д-р Мариян Стоядинов, д-р Венцислав Каравълчев и др.

315На 11 ноември пък списанието отбеляза своя двадесетгодишен юбилей в столичната къща-музей „Борис Христов“ с разговор за неразривната връзка между християнството и културата, в който участие взеха проф. Калин Янакиев и проф. Момчил Методиев (главни редактори на списанието), ик. Николай Нешков и проф. Владимир Градев (дългогодишни редактори), писателката Теодора Димова, Златина Иванова (историк и сътрудник на списанието), Слави Славчев (преводач), Валентин Калинов (представител на най-младото поколение автори на списанието) и Тони Николов (редактор на списанието).

За началото на работата преди двадесет години говори проф. Калин Янакиев, който каза: „Преди двадесет години културните християни тепърва започваха да говорят. До този момент те или трябваше да пребивават в мълчание по времето на тоталитаризма, или бяха заети – особено православните сред тях, с преодоляване на прискърбния разкол в Църквата. Малко бяха онези, които знаеха и можеха да прочетат на български език големите християнски мислители и философи. Все още се смяташе, че християните не могат да говорят за изкуство, за политика, за философия, за обществени проблеми… Ние се намираме в особена ситуация и аз не мога да не кажа няколко думи за нея. Живеем във време, в което християните вече имат глас. Същевременно живеем в едно време, в което определени люде се опитват да политизират християнството, да национализират християнството, с голямо прискърбие ще кажа – да джихадизират християнството. На такива хора нашето списание, в мое лице специално, винаги ще оказва отпор. Християните могат да говорят за всичко – и за нация, и за политика, и за война, и за мир, но трябва да говорят честно, трябва да говорят решително, трябва да говорят от своята позиция…“.

Проф. Момчил Методиев отбеляза: „Стремежът към политизиране на християнството, към политизиране на православието някои наши автори забелязаха още от самото начало. За съжаление, тази тенденция се разви и епохата на социалните медии има в това отношение голям принос… Но съм напълно съгласен, че в момента стоим пред един проблем, за който много трудно можем да кажем, че има две гледни точки, два гласа, тъй като това, което се случва, е наистина изпитание за съвестта на всеки един от нас…“.

Теодора Димова сподели: „Самото евангелско учение е култура на нравите, поведението, живеенето в общност, на възприемането на света. Християнството е път и предполага непрестанно движение и изменение на духовния взор. Без това движение и изменение вярата застива, закостенява, превръща се в набор от правила, изисквания и предписания, които рано или късно започват да влияят пагубно върху отделната личност. Без това движение духовните догмати се превръщат в идеологически догми. Тъй като и аз съм имала честта да бъда автор в списанието, в този контекст ще припомня мои думи, казани преди единадесет години, които са актуални и днес: „Ако сме свободни, ще говорим за Христос пълнокръвно – така, както Го чувстваме в душите си, а не с клишета, които отблъскват с кухотата си. Фарисеите са говорели така за своя Бог – скучно, наставнически, назидателно. Този тип говорене, уви, ни е съвсем познато“. Другата, истинската визия ни показва руската поетеса, писателка и преводачка Олга Седакова, изследователка на Пастернак: „Същото това вдъхновение от небивалата новост и простотата на християнството, неговата освобождаваща сила, изживяването на „извънхрамовата“ литургия, незабележимата святост на човека и човешкото общуване („безсмъртното общуване между смъртни“, както тълкува Евангелието героят на Пастернак) ние долавяме в думите на много от свидетелите на 20 в.: Дитрих Бонхьофер, майка Мария Скобцова“.

Снимки: Иван Шишиев


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dpy6f 

Разпространяване на статията: