На 18 октомври Българската православна църква чества паметта на св. великомъченица Злата Мъгленска. Тя е българска новомъченица, убита от турците през 1795 г. в с. Златино, днес (преведено на гръцки) с. Хриси в Северна Гърция, на ок. 25 км североизточно от гр. Воден (Едеса). Тогава селото ѝ е било в Мъгленска епархия, откъдето идва и прозвището ѝ. Нейното житие е включено в големия сборник жития на новомъченици, съставен от нейния съвременник преп. Никодим Светогорец. Той я нарича Хриса (от гр. „златна“), но отбелязва изрично нейния български произход и българско име. В житието ѝ като дата на мъченическата ѝ смърт е посочен 13 октомври. На тази дата се отбелязва нейната памет във всички православни църкви. Единствено у нас в църковния ни календар е записана датата 18 октомври, за която дата липсват исторически податки.
Св. Злата е изключително почитана в Гърция. В нейното родно място, с. Хриси, има манастир „Св. архангел Михаил“, разрушен от турците в края на 19 в. В манастира има стенописи, които разказват за страданията на младата мъченица, отказала да се отрече от вярата си в Христос въпреки съблазните и убеждението на нейните роднини. Мощите на св. мъченица Злата са изгубени. Според тамошното местно предание, нейното тяло е пренесено от роднините ѝ в земите на днешна България, но българско предание по този въпрос у нас за съжаление няма.
За съжаление няма създадена служба на св. Злата на български език, а в българските храмове се ползва новосъздадена сръбска служба. Житието на светицата, чийто автор е преп. Никодим Светогорец, е превод от гръцки език.
В столичния храм „Рождество Христово“ в кв. „Младост-3“ през 2018 г. беше осветен параклис, посветен на светицата, който се отбелязва като втори храмов празник. Параклис на светицата има и в Обрадовския манастир „Св. Мина“ край София.
Тропар на св. Злата Мъгленска, гл. 4:
Агница Твоя, Иисусе, Злата зовет велиим гласом: Тебе, Женише мой, люблю и Тебе ищущи страдальчествую, и сраспинаются, и спогребаюся крещению Твоему, и стражду Тебе ради, яко да царствую в Тебе, и умираю за Тя, да и живу с Тобою: но яко жертву непорочную приими мя с любовию пожершуюся Тебе. Тоя молитвами яко милостив спаси души наша.
Твоята агница Злата, Иисусе, зове с висок глас: Тебе, Женихо мой, обичам и, търсейки Тебе, търпя страдания и се съразпъвам, и се съпогребавам в Твоето кръщение и страдам заради Тебе, за да царствам с Тебе, и умирам за Тебе, за да живея с Тебе, но Ти приеми като непорочна жертва мене, която с любов се пожертвах за Тебе; по нейните молитви, като милостив, спасѝ нашите души.
Вижте също: Манастирът, който разказва за мъченичеството на св. Злата Мъгленска
