Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)

293218553 538994564625533 6759608234113414794 n 1024x444Инициативен комитет във Велико Търново се е заел със задачата да възроди паметта за св. Йоан Търновски – Трапезицки, един забравен и непознат за широката общественост светец, загинал на осемнадесетгодишна възраст за Христовата вяра. Инициативният комитет е председателстван от бившия преподавател по история във ВТУ Стоян Долапчиев, а членове са Димитринка Карамфилова, родственица на св. Йоан и автор на книга за рода му, богословът и иконописец д-р Пламен Събев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, който е изписал две икони на светеца, както и Стефан Николов – журналист, писател и поет.

На 16 юли се навършват двеста години от мъченическата смърт на св. Йоан. По този повод с благословението на Великотърновския митрополит Григорий в катедралния храм във Велико Търново ще бъде извършено богослужение в памет на светеца. На 17 юли паметта му ще бъде почетена и в родния му град Омуртаг с църковна служба.

293039781 612787163538024 5585029454460782556 n 1536x1385На 14 октомври, в деня на св. Петка Търновска, във Велико Търново ще се проведе голям научен форум за живота и делото на св. Йоан Търновски. Инициативният комитет планира да изгради и параклис в чест на светеца.

Най-големият и сериозен изследовател на св. Йоан Търновски е покойният академик Иван Радев от Великотърновския университет. Именно той е инициатор на голяма научна конференция, която се провежда през 2002 г. с участието на водещи учени БАН и няколко български университета.

Св. Йоан се ражда през 1804 г. със светското име Иван Димов в Омуртаг, а баща му е заможен търговец. Дядо му е свещеник. Четиринадесетгодишен Иван отива в Търново и започва работа като чирак при един керемидчия. След като отраства османските власти започват да го преследват, за да приеме ислямската вяра, но младежът е непреклонен. Измъчван жестоко, той накрая е обесен публично в края на града – там, където сега се намира сградата на Административния съд. Обезобразеното му тяло три дена виси на бесилото, а няколко чудеса съпътстват мъченическата му смърт. Канонизиран е през 1823 г. в църквата „Св. Петър и Павел“ в Търново, като основание за канонизацията е голямата му вяра и затова, че отивайки към бесилото, се е спирал и е поздравявал с усмивка всички в множеството – и християни, и мюсюлмани, и евреи, разказа д-р Пламен Събев. Житието на светеца е написано от Никифор и Йеротей – двама монаси от Света гора Атон, които са присъствали на обесването.

Източник: „Болярски новини“


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8yxry 

Разпространяване на статията: