Едно от решенията на Св. Синод на БПЦ, взети на заседанието вчера, е тази година „да не се осъществява пътуване на Велика събота за пренасяне на Благодатния огън от светия град Йерусалим“. Като причина за единодушното решение на владиците са посочени „неблагоприятни обстоятелства“. Синодните старци предлагат да се използва Благодатният огън от миналата година. Той може да бъде получен в синодния параклис „Св. цар Борис-Михаил“ след 14 ч. на Велика събота, 23 април.
Днес Ловчанският митрополит Гавриил в коментар за Нова телевизия даде повече подробности около решението на Св. Синод. Той изрази съжаление, че тази година ще се ползва Благодатният огън от предишната. Като причини той сочи ограничителните мерки от страна на Израел, а другото съображение е войната в Украйна. Не се уточнява по какъв начин войната в Украйна влияе на пътуването. Митр. Гавриил посочи, че има и други причини, но отказа да ги коментира.
Не стана ясно и какви са ограниченията, въведени от израелските власти. Предишните две години заради пандемията делегациите не можеха да напускат летището в Тел Авив, а получаваха фенерите с Благодатния огън направо в самолетите си. Вчера Йерусалимска патриаршия съобщи, че не възнамерява да се съобрази с правилата на местните власти, които ще допуснат само хиляда души в храма на Христовото Възкресение за празничното богослужение.
Заради решението си да не пътуват до Йерусалим от Св. Синод на БПЦ не са изпратили писмо до правителството за ползване на правителствения самолет, както това ставаше предишни години.
Премиерът Кирил Петков веднага реагира на новината за решението на Синода и предложи българското правителство да осигури самолет за пренасянето на Благодатния огън. Министър-председателят изпрати писмо до Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, в което предлага кабинетът да окаже съдействие за пътуването до Йерусалим, смятайки, че добрата традиция, изградена в годините, не бива да бъде прекъсвана. В същото писмо Кирил Петков е изразил своята готовност за среща с Негово Светейшество патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ. Очаква се отговорът на синодните митрополити.
Традицията да се носи пасхалният огън от Господния гроб у нас е нова. Веднага след демократичните промени в началото на 90-те години пасхалният огън започна да се носи от Северна Гърция, предимно в Неврокопска епархия, и да се разнася по храмовете за благословение и като символ за единството на Православието. Впоследствие с неговото пренасяне се ангажира и държавата, което беше знак за подкрепа към водещото традиционно изповедание у нас. Обикновено църковните делегации пътуваха с правителствен самолет, а немалките разходи по пътуването се покриваха от субсидията за БПЦ, отпускана през Дирекция „Вероизповедания“.
Пасхалният огън от Йерусалим, запалван в храма на Гроба Господен и наричан още Благодатен, никога не е имал фундаментално значение за християнската вяра. Обрядът по неговото запалване на Велика събота е обичай на поместната Йерусалимска църква. С течение на времето и особено през последните години около него се разви цяла „православна митология“, която му отрежда ролята на специално знамение за Божието благоволение към вярващите. Директното излъчване по БНТ на церемонията допълнително създаде усещането за фундаментално за християнската вяра чудодейно събитие. За голяма част от християните у нас огънят стана най-важното събитие на Великден, което измества на заден план самия празник.
