На 16 март 2022 г. Видинският митрополит Даниил и архимандрит Антим, протосингел на Видинска св. митрополия и духовен наставник на сестринството на Клисурската св. обител, извършиха водосвет и благословиха екипа на Многопрофилната болница за активно лечение в гр. Монтана в знак на признателност за неуморните и денонощни усилия на медиците не само по време на ковид-пандемията, но и на фона на катастрофалното финансово и демографско състояние на Северозападния регион. За децата на медиците бяха осигурени книжки с житието на светеца-хирург Лука Кримски, библии, икони, картина на младата художничка от гр. Попово Ивайла Петрова и много други подаръци.
Инициативата беше финансирана и подпомогната от: д-р Виктория Илиева от Университетската болница „Св. Иван Рилски“ в София, Мадлена Младенова, Велина Тонева, докторант в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Диана Хаджиангелова и Асоциацията на българите, боледуващи от астма и хронични заболявания, Теодор Петров, Елена Димитрова и с активното съдействие на д-р Тодор (Тони) Тодоров, изпълнителен директор на МБАЛ-Монтана, и Борислав Борисов, началник на административно-стопанския отдел на болницата.
Във време на явни и скрити духовни изпитания, едно от които е нарушаването на братското общение, бягството от истинската кинонѝя, свършването на живота в Христос с края на Литургията, това събитие е и пример за общение на две епархии-сестри – пример, който смятаме, че трябва да бъде последван, защото „колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно“ (Пс. 132:1).
Джордан Баджис определя невъзможността на индивидуализма по следния начин: „Кинонията е просто друга дума за онова братство или братска любов (филаделфѝя), която определя границите между мрака и светлината (1 Иоан. 2:9), и затова е основна характеристика на всеки, който се нарича християнин. Да бъдеш брат с останалите християни за древните е означавало много повече, отколкото за съвременните християни (онези, които пият кафе и ядат понички в „социалната зала“ след неделната служба). Истинското братство разкрива онази връзка, която съединява християните един с другиго, с Христос и с Бога. Братството е всеобемащо, дълбоко, лично и интимно. Смисълът на думите „братство“ и „общение“ в Новия Завет се отнасят към споделянето на един общ живот вътре в Тялото Христово на всички равнища на съществуването и опита – духовно, социално, интелектуално, икономическо. Нито една област на живота не може да бъде изключена“ (Common Ground: An Introduction to Eastern Christianity for the American Christian (Chapter 11), Minneapolis, MN: „Light and Life Publishing Company“ 1991).
Не е за пренебрегване и друго послание, идващо от дейността на споменатите по-горе инициаторки на събитието и сестри в Христа, а именно съживяването на служението на дяконисите и по-пълноценното използване на жените като социални работници, за което призова и д-р Анастасий (Янулатос), архиепископ на Тирана и цяла Албания (Мисията на Църквата, по стъпките на Христос, С.: „Двери“ 2017). Място, което те имат изначално, помнейки жените-мироносици, които първи отидоха на Гроба Господен, водени от любовта си към Разпнатия – любов, победила страха, обзел мъжете. И „… представете си сега, какво щеше да стане с общността, ако жените не бяха отишли на Гроба. Ако не бяха пренесли през неговата пропаст Църквата към нейното раждане?“ (Калин Янакиев, „Слово за жените мироносици“, Портал Култура – тук).
Такива вечни мироносици, както той ги нарича, са и всички жени лекари, медицински сестри и санитари, които продължават да служат на ближния (все по-забравено нещо) във време, в което никой не иска да служи, а да му служат. Но „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45).
Те са храм от живи тела, който пази вярата, докато, както пише Калин Янакиев „… синовете им „отвън“, спрели поглед само върху тяхната неразбираема шетня около свещниците, не доловят странен глас и обръщайки се – мислейки, че това е градинарят (срв. Иоан 20:15) – не Го внезапно познаят. И не изтичат тогава навън, за да извикат изумени: някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и ангели, които казвали, че Той е жив (Лука 25:22-23)“.
Духовните закони са всемирни и няма излишна дума в Божието слово. Пазейки спомена за отминалата пета вълна на пандемията, нека не забравяме библейските думи „… и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да не се отдалечава той от тебе, защото е потребен“ (Сир. 38:12). И освен „силна вяра“ да имаме и доверие, и смирение, „… защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Лука 14:11). Божиите заповеди са привидно рестриктивни, защото „… и Твоят раб бива опазван от тях; в тяхното спазване е великата награда“ (Пс. 19:11). По аналогия, освещавайки и охристовявайки ежедневието (противно на оскверняването на сакралното), в спазването на противоепидемичните мерки се състои и наградата, която във високоумието си не виждаме.
По време на една от многобройните пандемии в историята на човечеството св. Киприан Картагенски и вярващите са се отдали на саможертвено служение на ближните (включително и на езичниците), а не са разсъждавали има ли, или няма пандемия. Затова нека отдадем почит и на онези над сто и седемдесет медици, починали от COVID-19, докато изпълняваха неотменно дълга си. За да няма повече писма на деца като това: „Баща ми беше най-добрият човек, който познавах. Беше изключително добър хирург, но по-важното – беше моят герой. Тати помагаше на хората, … една вечер не се върна от дежурство… мама ми каза, че се е разболял от ковид…“ (Фондация за децата на Герои, Facebook, 10.02.2021 г.).
А срещу забравата, която властно обсебва душите ни, на миряни и църковници, нека напомним думите на пророка „Оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол, погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина, старец и юноша в стените си запази… От рабите, които ти дадох, никой да не загине, защото Аз ще ги изискам от тебе…“ (3 Езд. 2:20, 21, 26).
В този аспект трябва да споменем и нашето красноречиво мълчание по отношение на инициативата за модерна национална многопрофилна детска болница. Голямо мълчание на всички ни, което е и ще бъде и голямата ни вина, вината на цялото ни общество. Колко жива е нашата вяра, имаме ли истинска праведност? Защото онези най-малките не могат да викат за помощ, а именно за тях Христос каза да не им пречим да отидат при Него. Дали не трябва да се засрамим от румънския народ? (Ани Салич, „Неродената болница“, Темата на Нова, 26 декември 2021 г. – тук).
Ето защо призоваваме целия български народ – правителство, неправителствени организации, клирици и миряни от БПЦ, братя и сестри от други християнски деноминации и религии – нека последваме поне румънския опит и не изоставяме болните деца! Защото според закона на любовта те са и наши деца. Защото държава, която изяжда децата си, няма бъдеще! „Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведноста на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно“ (Мат. 5:20).
Отново днес, на 16 март 2022 г., в София беше осветена и реновираната Болнична аптека на Военномедицинска академия. Според съобщение на страницата на ВМА (тук) това звено има ключова роля в работата на лечебното заведение, а ремонтни дейности там не са извършвани от създаването му през 80-те години на миналия век. Освещаването беше извършено от йером. Силуан от Бистришкия манастир „Св. Петка“ и о. Лъчезар Вълков от столичния храм „Рождество Христово“ в жк „Младост-3“.
