Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)

77615 1726612367238 1096141 oИзмеренията на психичното благополучие при религиозни и нерелигиозните хора и прилаганите от тях начини за справяне със стреса са главните теми, залегнали в основата на сериозното научно изследване на д-р Мария Иванова, което тя прави в Института за изследване на населението и човека в БАН. Разработената от нея тема „Психично благополучие, религиозност и копинг стратегии“ след успешна защита ѝ носи втора научно-образователната степен „доктор“. Първата си дисертация д-р Мария Иванова защитава в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Актуалността на анализираните проблеми в работата на д-р Мария Иванова в БАН, новостта на резултатите и адаптацията на приложените за първи път инструменти са оценени като приносни от научното жури в състав: проф. д-р Е. Таир, проф. д-р Румяна Божинова, проф. д.пс.н Румен Стаматов, проф. д.пс.н Веселин Василев, проф. д-р Даниела Тасевска.

В изследването на д-р Иванова участват общо 305 лица, от които 205 религиозни и 100 – нерелигиозни. В основното изследване са включени 192 души, от които 107 православни християни – студенти от Богословския факултет на СУ и възрастни хора, посещаващи катехизически курсове към енорийски център от столичен храм, и 85 нерелигиозни лица са от СУ, ПУ, Технически университет, София.

Проведените от д-р Иванова няколкогодишни проучвания дават възможност да бъде описан „портрет“ на религиозния и нерелигиозния човек в съвременното българско общество.

Нерелигиозните хора в конкретната извадка се открояват с високо ниво на себеприемане и позитивна себеоценка. Усещането им за благополучие е свързано с постигнатата автономност и с успешно справяне с предизвикателствата на средата, едва след това поставят наличие на цел в живота. В непълна степен се чувстват удовлетворени в постигането на удовлетворяващи взаимоотношения с другите. Нерелигиозните жени показват позитивна нагласа към себе си и самодетерминираност.

Религиозните хора от извадката се отличават с усещането за наличие на цел и смисъл в живота, следвано от добре изразена независимост и себерегулация и способност за добро управление на средата и справяне с предизвикателствата. В по-малка степен е проявена положителната себеоценка и усещането за потребност от  личностно развитие и усъвършенстване. Също така, те имат дефицит в сферата на взаимоотношенията. Религиозните мъже демонстрират по-силно изразено психично благополучие, те са позитивно настроени към себе си и целеустремени. Като цяло, религиозните жени от извадката се очертават с най-ниско изразено психично благополучие, но с по-висока самокритичност, при тях по-често се наблюдава ниска себеоценка, липса на увереност и неудовлетворяващи взаимоотношения.

Изводите от изследването показват, че религиозните хора се  справят със стреса и предизвикателствата, като по-често търсят утеха и подкрепа в Бога, осмислят ситуацията в контекста на личната си връзка с Бога и вярата. Въпреки презумпцията, че вярващите хора са пасивни, изследването показва, че те често предпочитат активни стратегии: активно се заемат със справянето с проблема и планират последователно действията си, дейно търсят конкретна помощ и съдействие от други хора. Предпочитат да преосмислят позитивно ситуацията. За разлика от нерелигиозните лица, те са по-склонни да приемат ситуацията такава каквато е, по-предпазливи са в предприемането на действия и са по-склонни да се откажат да действат за разрешаване на проблема.

Специфичните начини за справяне със стреса, свързани с вярата и прилагани в по-голяма степен от религиозния човек, имат изразен активен характер. Религиозните хора търсят сътрудничество с Бога в контраст на пасивното очакване Бог да разреши проблема. Молитвата, обръщането към Бога, участието в религиозните дейности на общността, осмислянето на проблема позитивно като предизвикателство, което ще доведе до развитие на човека, търсене на смисъла на случващото се във връзка с вероучителни постановки съпътства активните действия на човека в разрешаването на проблема, като привлича допълнителен ресурс на надежда и упование, че е подкрепен от Бога и от религиозната общност. Нещо повече, специфично за религиозните лица е установената стратегия за търсене на смисъл във вероучителните постановки на Църквата, което от своя страна води до намаляване на изпитваните негативни емоции, като чувства на гняв и огорчение от Бога и към религиозната общност.

Проучването дава основание да се допусне, че по-ниското психично благополучие при религиозните лица е свързано и със социалния контекст. В общественото съзнание и днес преобладава схващането, че религиозността е индивидуална характеристика, често пъти съпътствана от личностна проблематика. Когато религиозността е маргинализирана в социален план, а обръщането към религията при справяне със стресови ситуации се възприема като пасивна и реактивна стратегия, религиозната общност живее в режим на изолация, капсулира се и най-често заема отбранителна позиция, което неминуемо се отразява и на преживяването на отделната религиозна личност.

Може да се допусне, че в социум, в който религиозността се разбира като обществено и личностно значим феномен, съответно и религиозните лица биха докладвали по-високи нива на психично благополучие и биха упражнявали обществено ангажирана позиция, както и активни проблемно фокусирани стратегии за справяне със стреса.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6chrp 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]