С огромна мъка и болка съобщаваме, че след тежко и мъчително боледуване в 5 ч. тази сутрин, 23 февруари, в Ковид-реанимацията на Александровска болница се е упокоил в Господа дългогодишният библиотекар, възпитател и учител в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ г-н Димитър Попов. Той беше хоспитализиран в тази болница преди месец, като от миналия понеделник беше и на изкуствено дишане, след заразяване с COVID-19, а и на хемодиализа. След призива за кръводаряване от вчера (тук) десетки хора, някои от които дори не го познаваха, дариха кръв за него, с надежда за добър развой на състоянието му и затова новината за неговото упокоение дойде по-скоро неочаквано за всички ни, потапяйки в скръб не само неговото семейство, но и всички негови колеги, приятели, учители, ученици, свещеници и монаси, на които той е преподавал през годините.
Димитър Василев Попов е роден на 28 август 1959 г. в София в семейство на преселници от Кукуш (днес Килкис в Северна Гърция). Средно образование завършва в София, в тогавашния техникум „Киров“ (днес Професионална гимназия по електротехника и автоматика), след което става студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1986 г. През 1989 г. започва работа като библиотекар и възпитател в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, която тогава все още е в изгнание на гара Черепиш, Врачанско. През есента на 1994 г. беше преназначен като учител-възпитател в семинарията, какъвто остана до последно. Преподаваше дисциплините от философския цикъл, след като през втората половина на 90-те години завърши и второ висше образование – Философия.
През целия си живот г-н Попов живя скромно, всецяло отдаден на своята работа и на семейството си. Беше рядко даровит и талантлив богослов, философ и мислител, така че не веднъж имаше и предложения за академична кариера. С присъщата си скромност и отдаденост обаче той не пожела това, а остана до самия край на своя смислен живот свързан с любимата си семинария. Колегите му и всички ректори на семинарията, при които той работи (десетина на брой!), ще го запомнят с пословичната му всеотдайност в учебно-възпитателната работа, а учениците му – с яркия и на моменти откровено провокативен и градивен стил на преподаване, с дълбоката му вкорененост в Евангелието и в учението на Църквата, както и с неизменното изобличаване на всеки фалш и всяка подмяна на завета на Иисус Христос с „истините“ и „ценностите“ на „този свят“.
За огромно съжаление, подобно на друг ярък преподавател от Софийската духовна семинария, г-н Ганчо Велев, г-н Попов също не остави след себе си много голямо писмено наследство. Сред малкото негови истински вдъхновяващи текстове беше публикуваният на страницата на семинарията и препечатан в Двери доклад „Благата вест и „модерното“ християнство“ – тук и тук. Надеждата ни е, че всичко онова, което той толкова сърцато, високо ерудирано и всеотдайно преподаваше, е принесло и ще продължи да принася и занапред плодове в живота и трудовете на многобройните негови ученици.
Бог да го прости и да го приеме в Своите любящи обятия!
Опелото на г-н Димитър Попов ще бъде извършено на 27 февруари от 11 ч., в храм „Св. Йоан Рилски“ при Софийската духовна семинария.
