Мобилно меню

4.9851851851852 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (540 Votes)

Dimitar PopovДнес все по-трудно става да чуем въпроса: „Господи, какво да направя, за да наследя вечен живот?“. И още по-сложно да се чуе отговорът…

Не че Евангелието не се проповядва навсякъде по света. Просто е дошло времето, когато самите християни са се уморили да бъдат християни. За да си християнин днес, е достатъчно да бъдеш добър син, съпруг и баща, гражданин и данъкоплатец. За да си православен пък, е достатъчно да бъдеш българин, руснак или грък. И обратното, за патриота е желателно да бъде православен. В общ план християните искат да бъдат „като другите – модерни“. Да имат хубави къщи и коли, банкови сметки и късмет. Целта е да живеят без много труд, в това число и труда по изпълнение на Божиите заповеди.

Благата вест кънти в ушите на всички, но делникът е пълен с много по-важни проблеми. Решавайки ги, християните осигуряват своя временен конфорт – на себе си и на потомството. Смисълът на живота като път към спасението, усетът за вечността, та дори и страхът Господен са позабравени. Диалогът с Бога се отлага, защото желанията на „модерните“ сърца е Той, Христос, да не им пречи. Иначе мястото Му на велик морализатор и учител е запазено в конституциите на всички модерни държави. Културата и изкуството се базират на идеи и сюжети, взети от Неговия живот и проповед. Хората са свободни пред закона в Негово име и имат граждански права, които отстояват. Те се борят за един чист, лъчезарен свят, без болести и изпълнен с дълголетие, богатство и мир, но без Него – Христос. Така се изпълняват пророческите думи на св. ап. Павел: „Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха: те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат“ (2 Тим. 4:3-4).

Дотук под „модерни християни“ ние имахме предвид не някаква сатанинска секта от богоборци, не политическа организация или военен съюз, не дори и враждебна на християнството култура като исляма. Става въпрос за тези от нас, които, наричайки себе си християни, смятат, че социалната дейност на Църквата е първа и едва ли не единствена цел, че монашеството и мистиката са вредни, чудесата – измислици, а тайнствата – обикновени обреди. Свещениците пък са обикновени жреци и психолози, които, заедно с екстрасенсите, шаманите и зодиакалните знаци помагат на хората за постигане на щастлив живот.

Днес, живеейки заедно с тези „модерни“ християни, ние като семинаристи (статията е предназначена за учениците в СДСеминария – бел. ред.) трябва да помним, че Благата вест ни приканва не към постигане на власт в света или към отричане на ценностте му. Тя ни приканва чрез живота и делата си да призовем „модерните“ християни и философите, които Божията майка посрами, да пожелаят в сърцето си диалог с Истината-Христос. Истината, която все така им се изплъзва. Тогава ще можем да проповядваме, че монашеството е крепило по пътя към спасение, мистиката – реален път към спасение, чудесата – знаци от Бога с цел спасение, а тайнствата – единственото средство за спасение, което се извършва от клира на Църквата Христова. Така думите Господни „в света скърби ще имате, но дерзайте Аз победих света“ ще се отнасят и до нас. А като бъдещи свещеници на Църквата Христова, чувайки въпроса, отправен от миряните чрез нас: „Господи, какво да сторя, за да наследя живот вечен“, ще можем да им отговорим от името на Бога: „Възлюби Господа Бога твоего от всичкото си сърце и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния като себе си“. Тогава със сигурност ще чуем одобрението от Господа: „Право отговори, тъй постъпвай и ще бъдеш жив“ (Лука 10:28).

Авторът е преподавател по философия в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“

Източник: Софийска духовна семинария


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xuypy 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин