На днешния ден преди двадесет години на деветдесет и четиригодишна възраст си отиде от нас Ловчанският митрополит Григорий. По повод на тази годишнина неговият приемник митр. Гавриил отслужи панихида за покойния архиерей на 5 декември, събота, в стария катедрален храм „Света Троица“.
Митр. Григорий беше просветен архиерей, скромен и усърден. Служеше благоговейно, неуморно обикаляше епархията си, която макар и малка обхваща селища от двете страни на Балкана. Наред с другото той се стремеше да служи и да проповядва „на език разбран“. Затова по решение на Св. Синод през 70-те оглави комисия от богослови и филолози за превод на служебника на български език. По време на разкола в БПЦ се бореше да се запази целостта ѝ, като се избегне разделението. Премина през много изпитания, но не доживя да види преодоляването на тази язва в църковния живот. Негов духовен син от ранна възраст беше Неврокопският митр. Натанаил, когото митр. Григорий въведе в монашество, ръководи в духовния живот, имаше за свой протосингел, а по-късно и за събрат-архиерей.
Със светиите упокой, Христе, душата на твоя раб Григорий архиерей.
Вечна и блажена да бъде светлата му памет!
Биографична справка
Ловчански митрополит Григорий (в света Георги Иванов Узунов) е роден на 6 август 1906 г. в с. Габарево, Казанлъшко. Завършва основно образование в родното си село, а през 1922 г. е приет в Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий“. След завършването ѝ работи една година в канцеларията на Старозагорска митрополия, като на 15 август 1929 г. Старозагорски митр. Павел го постригва за монах, а на следващия ден го ръкополага за йеродякон. От есента на същата година йерод. Григорий учи в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва образованието си през 1933 г. и от септември с. г. е учител-възпитател и библиотекар в четирикласното Свещеническо училище при Черепишкия манастир. На 15 февруари 1934 г. ректорът на училището Брегалнишки еп. Панарет го ръкополага за йеромонах и го назначава за ефимерий на храма при училището.
За кратко през учебната 1934-1935 г. йером. Григорий преподава в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а от есента на 1935 г. е преместен в ПДСеминария, където отново изпълнява длъжностите учител-възпитател, ефимерий и библиотекар.
В Пловдив остава четири години – до 31 октомври 1939 г., когато е назначен за протосингел на Старозагорска митрополия по времето на митр. Павел. На този пост остава и при следващия (от края на 1940 г.) Старозагорски митр. Климент, до пролетта на 1952 г. Междувременно, на 26 юли 1946 г. е въведен в архимандритско достойнство.
От 1 април 1952 г. до края на 1962 г. архим. Григорий служи като протосингел на Врачанска митрополия при митр. Паисий. След това е назначен в културно-просветния отдел и отдела за социални грижи към Св. Синод, които оглавява до края на март 1965 г. От 1 април с. г. пък е назначен за игумен на Троянския манастир, където остава до 2 октомври 1968 г. Скоро след това назначение, на 11 април, в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София е ръкоположен за Крупнишки епископ.
Последната длъжност, която еп. Григорий заема преди избирането му за Ловчански митрополит, е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва – от октомври 1968 г. до януари 1972 г. След избирането на Ловчански митр. Максим за Български патриарх, на 30 януари 1972 г. еп. Григорий е избран за Ловчански митрополит. Управлява епархията до смъртта си на 7 декември 2000 г. Погребан е в тогавашния катедрален храм „Света Троица“ в Ловеч.
