На днешната дата преди 1150 години е основана самостойната Българска православна църква. На 4 март 870 г., на специално заседание след края на Константинополския събор от 869-870 г., е учредена Българска православна църква – първоначално като архиепископия в юрисдикцията на Константинополската Вселенска патриаршия.
За неин пръв предстоятел Константинополският патриарх св. Игнатий ръкополага архиеп. Йосиф. Така Българската православна църква става може би единствената православна църква, чието начало е точно фиксирано в историческите извори. Макар че християнството се разпространява отдавна по българските земи, създаването на българската държава налага и териториална организация на християнските общини в нея по начин, който да благоприятства християнизирането на народа. По този начин на световната сцена се появява и първата славяноезична църква, подпомогнала след това другите славянски народи в усвояването на християнската вяра.
В средновековната творба „Чудото на св. Георги с българина“ се казва, че св. княз Борис „доведе свети Йосиф (в по-късни преписи името е Стефан) и други учители и наставници, съгради църкви и манастири, постави епископи, попове и игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път“. За този пръв български църковен предстоятел почти липсват сведения. В цитираното сведение интересен момент е, че първият български архиепископ е обявен, вероятно скоро след смъртта му, за светец. Какво по-добро и здраво начало за Българската църква – държавникът, който я основава, и нейният пръв предстоятел са прославени от Бога като светци.
Вижте също: Патриарсите в Средновековна България