Търсен от хората, следен от властта е биографичен сборник за живота и служението на блаженопочившия Проватски еп. Антоний (1915-2002), прекарал последното десетилетие от своя живот в гр. Русе, където се покоят и тленните му останки. Книгата е подготвена и издадена от Русенска св. митрополия.
В нея са публикувани факти от живота и служението на дядо Антоний. След завършване на следването си в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1 август 1941 г. младият Константин е изпратен за секретар на Драмското архиерейско наместничество. На 25 юли 1942 г. е постриган за монах в Рилския манастир от Неврокопския митр. Борис. На 10.10.1943 г. в Драма пак тойго ръкополага за йеромонах, а от 1 март 1944 г. е и протосингел на Драмската митрополия на БПЦ. От 1.12.1944 г. до 18.5.1951 г. е протосингел на Неврокопска епархия. Като такъв на 5.12.1947 г. е бил арестуван от зловещия Лев Главинчев и откаран в София във връзка с борбата му против „македонизацията“ на пиринския край. По-късно е възпитател в пансиона на Духовната академия в София, предстоятел на българското църковно подворие в Москва и викарий на Видинския митр. Неофит († 1971 г.).
Изданието включва малко известни факти от служението и трагичната кончина на Неврокопския митр. Борис, който е бил духовен наставник на бъдещия Проватски епископ.
В книгата е отделено специално място на изследването на историка д-р Момчил Методиев, проследяващ наблюдението на бившата Държавна сигурност върху служението на покойния архиерей.
Освен богатия снимков архив читателите ще намерят и интересни спомени за еп. Антоний от негови съвременници, разказващи за своите контакти и лични впечатления.
В кратка анотация за изданието се казва: „Дядо Антоний е открояваща се личност в историята на БПЦ, от която можеше да се научи много. Прям по характер и по детски наивен в своето отношение към ближните, той често изпитваше разочарования, но като верен Христов последовател продължаваше по пътя на църковното служение с вяра и оптимизъм. Въжделенията му за духовна независимост, истинност и демокрация някои използваха користно, но той беше силен в духа си, за да прозре истината, отстоявайки опазването на църковното единство. Беше подпомагал мнозина люде според възможностите си, но десетки го бяха забравили в последните му дни. Радваше се на обичта и грижата на духовните си чада, които го уважаваха и подкрепяха до неговата мирна кончина. Примирен с Господа, той намери покой в дворите на любимия си русенски храм „Св. Николай“, където служеше през последното свое житейско десетилетие. Поклон!“.
Официалното представяне на сборника ще бъде на 12 април, петък, от 10:30 ч. в зала „Александър Батенберг“ на Историческия музей в гр. Русе.
На 13 април, точно когато се навършват 17 години от кончината на еп. Антоний, в храм „Св. Николай“ в Русе ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а след това и панихида при гроба на владиката в църковния двор.
