Излезе от печат сборникът, озаглавен Дневникът на Етерия. Peregrinatio ad Loca Sancta. Поклонение до Светите земи. Литургичен извор. Текст, коментар, интерпретация на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Съставител на изданието е доц. дяк. д-р Иван Иванов, преподавател по Литургическо богословие в Богословския факултет на Софийския университет. Този важен извор за раннохристиянската епоха за първи път се превежда от латински на български език и се издава с научни коментари и бележки.
Освен превод на български език на дневника и коментар на латинския текст в него, изданието включва и: литургичен коментар, анализ и интерпретация на свидетелствата за богослужението по Светите места с паралели от богослужебната традиция на Църквата; анализ на библейско-археологични, топографски, духовно-аскетични и катехитични свидетелства от разглеждания период.
Сборникът е съставен след близо двугодишна работа по Проектът № 80-10-183 при Фонд „Научни изследвания“ на СУ „Свети Климент Охридски“. Над изданието работи научен екип от преподаватели от Богословския факултет в състав: доц. дякон д-р Иван Иванов – автор на предговора, увода и втората глава, доц. д-р Екатерина Дамянова, доц. д-р Костадин Нушев, доц. д-р Андриан Александров и Димитър Шишиев – автори на статии в третата глава, гл. ас. д-р Иван Илиев – преводач на латинския текст в първа глава, гл. ас. д-р Димитър Димитров – богословски редактор и гл. ас. д-р Росен Русев – коректор на гръцките текстове.
Изданието е ценно заради важните свидетелства за раннохристиянската епоха, за формирането на християнския култ и богослужебните последования на Църквата, особено в периода от 1 до 4 в.
Текстът на Пътеписа на Етерия се определя като литургичен извор, принадлежащ към западните църковни писатели от периода 4-5 в., предвид произхода на автора, но реално той предава богослужебните последования на Изтока, по-специално в Йерусалим през 4 в., и се оказва основен писмен паметник, свидетелстващ за развитието на богослужението (предимно предпасхалния и следпасхалния период). Според преданието Етерия е била богата аристократка от Галия и вероятно монахиня.
Както свидетелства текстът на Дневника, в края на 4 в. Етерия е посетила Светите земи и е описала богослужебната традиция на Йерусалимската църква. В края на 4 в. тя предприема дълго поклонническо пътуване до Светите места в Йерусалим и изключително подробно описва последованията, използвани в Йерусалимската църква по отношение на богослужението, на Литургията, на празниците, на особеностите за празнуването на Пасха – Възкресение, Възнесение, Рождество Христово, практиката в служението на свещенослужебните и църковнослужебните степени, живота на монасите и техните общности, особеностите на Евхаристията и на свързаните с нея тайнства, предимно Кръщението, светите места, храмове и светилища, молитви и обреди.
Текстът на Дневника на Етерия съдържа 49 глави и се дели на две основни части. В първия раздел на Дневника – „Peregrinatio ad Loca Sancta“ хронологично се описват пътуванията на Етерия от Йерусалим към други места, засвидетелствани в Св. Писание – от Египет през Синай, в провинция Арабия, към Сирия и Мала Азия (глави: I-XXIII). Втората част – „De operatione singulis diebus in locis sanctis“, представлява описание на богослужението в Йерусалим (глави: XXIV-XLIX).
Изданието на пътеписа на Етерия на български език го направи достъпен за по-широк кръг читатели и изследователи. Той се публикува със съответните научни-критични текстове, коментари и анализи, които, от една страна, ще запълнят липсата на информация за този писмен паметник в нашето научно пространство, а от друга – ще допринесат за допълнително обогатяване на познанието за древната литургическа и богослужебна практика на Църквата.
