Смирението на митаря е спасително, докато високото самомнение на фарисея е гибелно. На това ни учи Църквата постоянно, а особено в тази седмица с проповедите на архиереи и свещеници. И това го знае всеки християнин, знаят и децата, които са въцърковени. Тези деца не са многобройни в нашата църква, но затова пък са наистина благословени.
Най-общо казано, не са многобройни съзнателните вярващи у нас. Затова остават винаги актуални думите на апостола, когато с лек упрек запитва: „Как ще повярват в Оногова, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Рим. 10:14).
Проповедникът не трябва да е непременно клирик или пък мирянин, назначен и платен от някого, а следва всички ние да сме тези проповедници на християнската надежда, която е в нас, понеже жетвата винаги е голяма, но работниците са сякаш все по-малко.
Такава беше представата за тези неща на незабравимия Неврокопски митрополит Натанаил, когато с негово отеческо благословение и насърчение преди 10 години в Благоевград (административния център на областта, която се покрива с територията на Неврокопска епархия) беше основан епархийският Православен информационен център. А от 5 години идеите на стареца се развиват все така успешно от неговия духовен син и приемник по катедра митрополит Серафим.
Десет години са малка възраст – на невръстно дете, но дейността показва вече зрялост. С помощта на местни свещеници ръководителката на Православния център презвитера Мирела Кючукова и нейният сътрудник Петър Петров успяват да развиват успешна християнска образователна и благотворителна дейност, която няма нужда да се описва подробно, защото хората, към които тя е насочена, отлично я познават, а и Бог най-добре вижда всичко.
На 17 февруари с благодарствена молитва към Бога Православният информационен център отбеляза своята десета годишнина. След светата Литургия, която епархийският архиерей, Неврокопски митр. Серафим, отслужи в катедралния храм на града „Въведение Богородично“, от 12 ч. той отслужи водосвет в ПИЦ и с отеческо слово благодари на потрудилите се, помагащите и подкрепящите, насърчи всички да работят за благото на ближните. Заедно с поръсването със светената вода всеки от десетките присъстващи на тържеството, за които помещенията на центъра се оказаха тесни, получи по едно вестниче „Кандилце“, списвано от децата, участници в едноименния Журналистически клуб с ръководител Антоанета Гулева. Този брой те са посветили на 1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ, славянобългарския просветител, но в него има и новини от църковния живот в епархията, както и други интересни материали.
Към Православния център на Неврокопска епархия има още курсове по иконопис, ръководен от семейство Тони и Гриша Иванови, и по източноцърковно пеене, ръководен от проф. Йоанис Папахронис, както и неделно училище с ръководител Даниела Гълъбова. На тържеството в неделя децата от неделното училище за радост на всички присъстващи изнесоха кратка програма.
Сред дейностите, за които не се говори много, но които оставят следи в много сърца и умове, са и периодичните срещи на епархийския архиерей със студентите от епархията (в това число и от Югозападния университет „Йером. Неофит Рилски“), както и с учителите от училищата в региона.
На 18 февруари по покана на митр. Серафим в сградата на митрополията се проведе среща-разговор с учителите от Гоцеделчевска духовна околия на тема: „Съвременните деца – трудностите в общуването“. Темата предизвика голям интерес и събра над 80 директори и учители от детски градини и училища в духовната околия. В оживена дискусия бяха обсъдени често срещани проблеми. Учителите задаваха въпроси, споделяха опит и отправиха конкретни предложения за съвместни дейности между митрополията и учебните заведения с цел да се подпомогне доброто развитие на детската личност. Широко обсъждане получи въпросът за въвеждането на предмета Религия в детските градини и училищата.
В тази среща взеха участие също ученици от трите гимназии в града, а някои от тях споделиха своето мнение по обсъжданата тема и зададоха въпроси, които ги вълнуват.
Така, без много шум, но с любов и грижа за „тия най-малките“ се върши апостолското дело в една епархия. Дай, Боже, това да се случва и в други места на нашето Отечество!