В третия ден от заседанията на зимната сесия на Св. Синод архиереите приеха Позиция по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, която беше публикувана на официалната интернет-страница на Българска патриаршия. От текста не става ясно защо точно в този момент синодните митрополити дават своето становище по въпроса. Той обаче е свързан със среща между Негово Светейшество патриарх Неофит и министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, провела се в края на м. октомври. Тогава министърът е отправил молба към Негово Светейшество Българската църква да насърчи и подкрепи донорството на органи при настъпила мозъчна смърт, за да могат хората, които чакат за трансплантация, да получат шанс да живеят. По време на срещата г-н Ананиев е отбелязал, че у нас много трудно се намират донори. За да получат чакащите за трансплантация шанс да продължат да живеят, е необходима обществена съпричастност, да се работи за преодоляване на предубежденията и преосмисляне на донорството като начин да се помогне на ближния. Затова Министерството на здравеопазването е потърсило подкрепата и на Българската православна църква, която да призове миряните да бъдат съпричастни с чакащите за трансплантация и техните семейства.
Патр. Неофит е поел ангажимент БПЦ да подкрепи това искане на здравното министерство и да излезе с позиция за донорството като висша проява на любов и съпричастност към ближния, която да бъде приета на зимната сесия на Св. Синод. За срещата между патр. Неофит и м-р Ананиев виж – тук.
В позицията на Св. Синод на БПЦ за трансплантацията при настъпила мозъчна смърт се посочва, че даряването на органи от донори в мозъчна смърт, както и трезвото и съзнателно съгласие на здрав човек да дари свой орган на страдащ свой събрат е акт на алтруизъм и обич и се подкрепя от Църквата.
БПЦ дава благословение за извършване на трансплантациите при изпълнение на някои условия, сред които: строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи; установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания (ангиография, ЯМР и др. методи) от абсолютно независима (външна) комисия; даването на писмено информирано съгласие (волеизявление) от донора и близките му (кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт), а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството. От Св. Синод посочват, че е необходимо целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални транплантационни болнични центрове.
Целия текст на позицията можете да прочетете тук.
Тук можете да прочетете и становище на Гръцката православна църква по същия въпрос.
