Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)

IMG 2855Страхът от другия, нежеланието за общуване и диалог, изолацията от другите, липсата на солидарност и загриженост са едни от големите проблеми на европейското общество днес, заявиха членовете на Комитета на представителите на поместните православни църкви към институциите на ЕС. Те се събраха в София на годишната си конференеция, която се проведе в представителството на Европейската комисия в столицата. Темата на срещата беше „Фактори за подобряване на единството в европейското общество“. Тя се организира съвместно с Българската православна църква.

В центъра на докладите беше отговорът на Православната църква на проблемите, които вълнуват съвременното европейско общество. Основният доклад, с който беше открита срещата, беше на Белгийския митр. Атинагор (Вселенска патриаршия), който председателстваше събитието. В него архиереят посочи страха от другия като основен духовен проблем в съвременния свят. Именно страхът кара хората да поставят прегради между себе си и ближните, между общества и църкви, той е причината за ескалацията на популизма и на национализма, чрез които умело се манипулират страховете на хората.

IMG 2856Митр. Атинагор посочи, че Църквата е призвана да свидетелства в това разделено общество и на страха да противопостави увереността и упованието в Бога, да е винаги отворена към другия човек, независимо от неговия произход, да поддържа диалога – както между поместните църкви, така и с другите деноминации и вероизповедания. Владиката подчерта, че мигрантската криза е предизвикателство към устоите на европейската идентичност, но в същото време отношението към бежанците е израз на нашето разбиране на евангелското виждане за връзката ни с нашия ближен. Като християни ние сме отговорни за нашите страдащи братя, каза митрополитът. Той подчерта, че те трябва да бъдат приемани с уважение и любов и да не допускаме да бъдат изолирани в гето, защото то е на една стъпка от фундаментализма. Обратното на гетото и монолога е диалогът и общуването, каза митр. Атинагор.

Епископът на Неапол Порфирий от Кипърската архиепископия в своето изложение също отбеляза важността на въпроса за отношението към бежанците, който дава нови измерения на единството, разширявайки го в християнска перспектива до подвига да приемеш другия с неговите особености и различия. Владиката също наблегна на въпроса за страха като оръжие за манипулация на обществото и една от причините за успеха на популизма в европейската политика. Той представи и християнската гледна точка към някои социални проблеми като Европа на две скорости, задължителното освобождаване на работниците в неделния ден, участието в европейските избори догодина и др.

IMG 2851В своя доклад Западно- и Средноевропейският митр. Антоний посочи християнските ценности като фундамент на единството на европейските народи и един от факторите за противодействие на страховете и несигурността, които някои външни сили се опитват да всеят сред обществото с цел засилване на евроскептицизма и центробежните сили.

„Затова днес, може би повече от всяко друго време, ние – членовете на Църквата Христова, сме длъжни, чрез своето присъствие и участие в обществения живот, чрез своето слово да свидетелстваме за Христос, да участваме в диалога с всички хора с добра съвест в обществото, независимо дали са вярващи или не, за да покажем християнската основа на най-важните съвременни ценности, които могат да обединят семейството, местната общност и цялото общество.

Нека не забравяме, че в основата на европейското общество и Европейския съюз като обединение на милиони хора, стоят именно християнските ценности и разбиране за света като Божие творение и за човеците като Негови чеда, надарени със свобода и достойнство, и които са братя помежду си. Ние като членове на Църквата Христова сме длъжни да напомняме за християнските корени на европейската цивилизация и да отстояваме нейните ценности. И тук няма значение, че Европа днес е пост-християнска – това не обезсмисля църковната мисия днес. Макар и забравен, гласът на Църквата, който е звучал векове наред, е сложил незаличим отпечатък върху мисленето на европейските народи, каза митр. Антоний.

В доклада си той постави въпроса за номиналните християни у нас, които макар и кръстени, не живеят християнски живот и техният мироглед не се основава върху Евангелието. „Много малка част от съвременните българи, макар да се определят като православни християни, познават автеничното християнско учение и участват съзнателно в църковния живот. Този „нехристиянски“ мироглед на българите, липсата на вкоренени в обществото християнски ценности правят нашето общество уязвимо за въздействията на чужди сили отвън, за лесна манипулация и засилване на антиевропейската риторика в угода на политическо противопоставяне, в което Христос и Неговата истина не присъстват. Едно общество, което се гради върху християнските ценности като грижа и любов към ближния, доверие в Бога, милосърдие към страдащия и т. н., има духовните сили и трезвата критичност да преценява събитията в съвременния сложен и динамичен свят. Когато тази християнска основа на мирогледа на критична част от обществото липсва, в него лесно намират място нерацоналните страхове, които насаждат хаос и несигурност в душите на хората, а оттам в общността. Така хората стават лесна мишена на различни идеологии, които ги тласкат в различни посоки, засилват центробежните сили в обществото, внасят разделение и вражда сред отделните хора. Липсата на християнска просвета кара мнозина да бъркат християнската идентичност и ценности с националистични. Такива номинални християни в нашия пост-комунистически контекст лесно прегръщат различни авторитарни идеи, те стават жертви и проводници на фундаменталистки възгледи“.

IMG 2853Той подчерта, че приобщаването на българското общество към християнските ценности, които са в основата на развитието на обединените народи в Европа, е една от важните задачи на  Българската православна църква и в частност на Западно- и Средноевропейска епархия, като така може да съдейства за по-успешната европейска интеграция на страната. „Причастността към Европа не се изчерпва с икономическите или политически ползи на общия пазар, а е споделяне на общи християнски ценности, сред които и живот в общност, която осигурява свобода и възможност за развитие на всеки. Сблъсъкът на противоположни идеологии, които се борят за съвременната идентичност на европейските народи, не бива да ни плаши, но трябва да ни мотивира още повече да свидетелстваме пред всички за автентичните християнски ценности, формирали устоите на европейските общества“.

Представителят на Румънската патриаршия – о. Сорин Шелару, посочи три приоритета в развитието на християнската мисия в европейското общество: Европа на солидарността, където Църквата да работи за единството и диалога между европейските народи; социална Европа, в която се осигурява достойнството и възможността за развитите на всеки човек чрез подкрепа на семействата, образованието, възможностите за намиране на работа; стабилна Европа, в която се развиват политики за интегриране на европейското общество и по-специално на малцинствата в Източна Европа и приобщаването на страните от Западните Балкани.

Българските лектори, участници в срещата, развиха въпроси за българския принос към единството на европейското общество. Проф. Мария Кьосева говори за правните и библейски основания, довели до отхвърлянето на Истанбулската конвенция от българското право и общество.

Йером. Мелетий (Спасов) – зам.ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, разказа за приоритетите в учебно-възпитателната работа на учениците от семинарията, както и за условията, създавани в учебното заведение за личностното развитие на младежите.

Д-р Татяна Калканова говори за програмата „Еразмус“ и за възможностите, които тя дава за академична мобилност и диалог между студенти и преподаватели. Д-р Калканова посочи, че при старта на програмата през 1999 г. в нея са участвали 9 университета, а през 2017 г. те вече са 48. Беше отбелязано, че през следващите години се очаква „Еразмус“ да дава още по-големи възможности за пътувания и обмен между университетите в Европа.

На свой ред Центърът за образователни инициативи „Двери“ представи пред участниците в срещата съвместната си дейност със Западно- и Средноевропейска епархия – като една илюстрация за мисионерската дейност на Българската православна църква в условията на секуларното общество. Д-р Полина Спирова и д-р Златина Каравълчева разказаха за дейностите и изданията на центъра, които имат за цел християнското ограмотяване на учениците в светските училища.

IMG 2859Срещата завърши с обобщение на изнесените доклади от о. Георги Вълку от Румънската патриаршия и обща снимка на участниците.

В събота и неделя членовете на комитета на представителите на поместните православни църкви към ЕС ще вземат участие в тържествата, посветени на 180 г. от рождението на митр. Методий (Кусев) в Стара Загора. В неделя духовниците ще бъдат приети от Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в столицата.

В срещата не участваха представителите на Руската църква, които обясниха отъствието си с решението на Московска патриаршия да не участва в общоправославни структури и срещи, ръководени от представители на Вселенска патриаршия. Отсъстваше и представител на Гръцката църква, без да се посочат конкретни причини за това.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uwd6x 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.