20-то юбилейно издание на Седмицата на православната книга, което се провежда тези дни във Варна, се фокусира върху българските автори, книги и издатели. Този акцент е продиктуван и от тазгодишната тема на форума – 1125 години от провеждането на Преславския събор, който в края на 9 в. извежда българския като официален богослужебен език на нашата църква. Основите, положени на събора в Преслав, и посоката към християнизация на държавата, поета от св. княз Борис I Покръстител, дават своите плодове и днес, каза в приветствените си думи към аудиторията на втория ден на Седмицата, прот. Василий Шаган. В пленарна зала на Община Варна се бяха събрали жители и гости на морската столица, сред които протосингелът на Софийска епархия – архим. Василий (Савов), ик. Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска митрополия, духовници от Варненска епархия, преподаватели от Великотърновския университет и др.
В програмата на втория ден на Седмицата бяха представени три издания на Неврокопска епархия. За тях разказа Александър Смочевски, който гостува на форума с благословението на Неврокопския митр. Серафим.
Първото издание – Човек и Богочовек, с автор о. Юстин (Попович) е избрано и подготвено още от приснопаметния Неврокопски митр. Натанаил, но не успява да излезе приживе на владиката. Неговото дело е продължено от духовните му чеда и сега книгата вече е факт.
Второто издание е съкратен вариант на Тълкуванието на св. Литургия на св. Николай Кавасила. От 52-те глави са подбрани и преведени 16, които според издателите са подходящи за въвеждане на съвременните хора в св. Литургия.
Александър Смочевски разказа накратко и за третото издание, описващо живота и подвига на новомъчениците от Бердянск. Той представи и ежеседмичното издание на Неврокопска епархия Православен глас, което се разпространява безплатно и запознава богомолците от храмовете в епархията с неделните евангелски и апостолски четива и тълкувания върху тях. Изданието излиза от 1999 г. по инициатива на митр. Натанаил.
Две книги на издателство „Омофор“ представи доц. д-р Мариян Стоядинов от Православния богословски факултет на ВТУ, който е техен редактор. Първата е кореспонденцията между архим. Софроний (Сахаров) и о. Георги Флоровски, разменена в периода 1954-1963 г. Повод за писмата е издаването на книгата Старецът Силуан на английски език. Но паралелно с работните въпроси, двамата големи богослови споделят помежду си някои тревоги и разменят мнения по тях. Доц. Стоядинов подчерта актуалността на поставените от двамата теми, които тревожат умовете и сърцата и на много от днешните богослови в академичните среди. Като пример той посочи „кръста на самотата“, който се налага да носи преподавателят богослов.
Другата книга, която Мариян Стоядинов представи и препоръча, е Разширяването на сърцето на о. Захариас (Захару), който беше гост на миналогодишната Седмица на православната книга. Изданието е събрало беседите на о. Захариас пред православна свещеническа конференция, провела се в Канзас, САЩ. Духовникът, опирайки се на личността на св. Силуан Атонски, дава богословско обяснение на опита на светците, дава духовни насоки на свещениците как да лекуват духовно, как да изпълняват пастирския си дълг. Като много интересни и полезни доц. Стоядинов посочи въпросите и отговорите, разменени между свещениците и лектора.
В кр
ая на вечерта бяха представени и двама български автори и техните книги – д-р Стефка Кънчева и доц. д-р Димитър Попмаринов. Първата книга – Свещеното Писание. Херменевтика – богослужение – диалог, издание на „Омофор“, е сборник статии върху богословски въпроси, сред които тълкуването на старозаветни пасажи чрез богослужебни текстове, изясняване на теми от тълкуванието и др.
Доц. Попмаринов представи току-що излязлата си книга Библейско богословие. Това е първото подобно издание в българското богословие, което представя в систематизиран вид въпросите на библейското богословие – от неговото създаване като академична дисциплина, през конкретното съдържание – темите за сътворението, грехопадението, антропологията.
Ик. Василий Шаган обобщи работната вечер и изрази радостта си, че в програмата на Седмицата са включени и български автори, а не само преводачи и издатели. Той подчерта, че присъствието на съвременни автори показва, че има творчески потенциал в българската богословска мисъл.
