По време на заседанията от лятната сесия на Св. Синод на 21 юни т. г. пълният състав на синода е разгледал Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, внесен от Цв. Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ, и е приел становище по него. Решенията от тази сесия на Св. Синод не бяха публикувани на официалната страница на Българската патриаршия. Документът със становището на синода относно промените в Закона за вероизповеданията бяха публикувани на страницата на Народното събрание, където решението на митрополитите, придружено с писмо от патриарха, е било внесено на 9 юли.
От него става ясно, че Св. Синод намира „предлаганите промени в Закона за вероизповеданията за противоречиви“ и смята, че „чрез тях не се постига целеният резултат“, че те се нуждаят от „сериозно преосмисляне, включително на тяхната необходимост, за да не поставя под съмнение установеното добро сътрудничество на демократична основа между държава и Църква“.
В становището на синода се уточнява, че то е основано „на принципите, върху които се изгражда конституционният, законов и демократичен модел на църковно-държавни отношения, както и на установения от хилядолетия вътрешно-църковен каноничен ред относно неприкосновеността на имуществото на Църквата, особения статус на свещенослужителите, който е гаранция за нейната автономност, свобода на вероизповед и богослужебна практика“.
Св. Синод не приема чрез Закона за Вероизповеданията да се уреждат въпроси, засягащи националната сигурност. Този закон урежда правния статус на вероизповеданията и основните принципи на функционирането им, както и отношенията им с държавата. Борбата с тероризма и с други престъпления е предмет на специални закони, се казва в становището. Затова синодът не се съгласява с промените, целящи да осигурят прозрачност на източниците и начина на финансиране на вероизповеданията, включително и външно финансиране, т. е. от други държави и юридически лица, което с оглед на международната обстановка и в духа на борбата с тероризма налага според вносителите пряко ангажиране на държавата. По тази причина законотворците предлагат държавата да осигури допълнително субсидиране на вероизповеданията, включително и за заплати на техните свещенослужители.
Митрополитите не приемат този подход на държавата към вероизповеданията, заявявайки, че борбата с радикалния ислям, който вероятно имат предвид законовносителите, „трябва да стане с подходящите средства за защита на националната сигурност, без да се засяга правото на свободно изразяване на религиозно мнение или популяризиране на религия“. В тази връзка БПЦ изразява своята толерантност към всички вероизповедни общности в България, различни от православната.
Св. Синод също така е „категорично против да се дава определение, в който и да е закон, на понятието религиозен радикализъм“.
Според синода сега действащата нормативна уредба е достатъчно ясна при определяне на субсидиите на вероизповеданията и не създава проблеми. Св. Синод приветства упражняването на контрол за разходване на средствата от субсидията, но не се съгласява с предлаганите промени в закона, с които религиозните институции са поставени в състояние на свръхзависимост от натоварения със свръхфункции и свръхпълномощия административен орган – Дирекция „Вероизповедания“. Според митрополитите „това е доста силова намеса на държавата във вътрешния живот на вероизповеданията“.
Св. Синод не се съгласява на промени в закона, които позволяват на държавата да контролира даренията на вероизповеданията, и е категорично против „държавен административен орган да събира информация за религиозните убеждения на отделни граждани чрез задължаване на вероизповеданията да декларират имената на своите дарители“.
Митрополитите подкрепят идеята на вносителите „да се увеличи държавната субсидия за вероизповеданията, включително и за заплати на свещенослужителите, но това да става, както и досега, със Закона за държавния бюджет – целево за строителство и ремонт на храмове и за заплати. Това е по-правилният и конституционносъобразен модел на субсидиране на религиозните институции. Контролът да се предвиди в съответните специални закони за тази субсидия, при спазване на общото законодателство“.
Св. Синод настоява финансирането на българските църковни общини в задграничните митрополии (Западно- и Средноевропейска и на САЩ, Канада и Австралия) да става както досега – през епархийското ръководство в Берлин и Ню Йорк. Архиереите не приемат целевото привеждане на субсидията на отделните църковни общини, които са регистрирани по съответните национални законодателства. От синода подчертават, че целевото финансиране на отделните общини би било „груба намеса във вътрешния живот на Църквата и несъобразяване с йерархията на БПЦ-БП“.
От Св. Синод заявяват още, че е недопустимо да се възлага „на който и да е държавен орган или орган на местната власт да определя условия и ред“, а още по-малко на Дирекция „Вероизповедания“ на МС, която „не е субект на правото и не е орган на власт, а структурно звено в администрацията на МС, без това да е първично уредено в закон“.
Св. Синод заявява своята готовност за диалог по тези въпроси, посочвайки, че „в една спокойна и задълбочена дискусия могат да бъдат определени онези добри цели на законодателя, за които да се намерят подходящите нормативни решения в общата нормативна рамка на страната“.
* Пълния текст на Становището на Св. Синод можете да видите – тук.
