Днес, в деня на св. Симеон Стълпник, е началото на църковната година. По този повод в цялата страна ще бъдат отслужени св. литургии и молебени за благоденствието на българския народ.
В миналото началото на новата църковна година се е наричало също „началото на индикта“. През 6 век по времето на имп. Юстиниан I Велики във Византия е въведено календарното летоброене по индикти (грц. индиктион, от лат. indictio = „обявяване“) – периоди от 15 години, когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума индикцио в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година, като по този начин с новия индикт на императора е започвала новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите има египетски произход. Официалното византийско изчисляване, т. нар. индиктиони на св. Константин Велики, е започвало на 1 септември 312 г. Във Византия обаче църковната година не винаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – Благовещение. Като цяло тържественото отбелязване на 1 септември като начало на църковната година може да се смята за късновизантийско явление.
През този ден Църквата припомня как Иисус Христос прочел в синагогата пророчеството на Исайя (Ис. 61:1-2) за настъпването на благоприятната Господня година (Лука 4:16-22). Византийците виждали в това четиво указание от Господ за празнуването на новата година. Преданието е свързало това събитие с датата 1 септември. В Минология на Василий ΙΙ от 10 век се казва: „От това време Той дарува на нас, християните, този празник“. И доднес в Православната църква след литургията на 1 септември се чете именно този евангелски откъс.
Интересно е, че във Византия това евангелско четиво се е четяло от Константинополския патриарх, който е правел това само четири пъти в годината: освен на 1 септември, още на сутрешната служба на Разпети петък (по сегашния богослужебен ред – вечерта на Велики четвъртък, б. р.) като първото от 12-те евангелия, както и на литургията и на вечерната на първия ден на Пасха.
В Русия, въпреки приемането на християнството, до 15 в. новата година е започвала на 1 март. Тогава е започвала новата година във всички руски летописи, включително и на преп. Нестор. Независимо от това влиянието на византийската традиция е било силно, защото и на 1 септември се е провеждало специалното богослужение, с което византийците са ознаменували новата година. С указ на имп. Петър Ι новата година в Русия се прехвърля на 1 януари; за последен път новогодишното църковно богослужение се е провело през септември 1699 г. в негово присъствие. От следващата 1700 г. специален богослужебен чин вече не се извършва, а отбелязването на църковната година става с молебен след литургията. Въпреки това типикът и доднес определя 1 септември като „малък Господски празник“ и го свързва с паметта на св. Симеон Стълпник, която се отбелязва на този ден.
