Мобилно меню

4.9466666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.95 (75 Votes)

fb 2b8774475136e566599aa21f5c5fd3ccЦърквата се моли всеки ден за починалите. Няма ден, в който да не се моли за тях, а в някои дни се моли още повече. Никой не може да ни ограничи да се молим за хората, които обичаме, без значение дали са на този или на онзи свят, и няма ден, в който това да е забранено да се прави, дори на Великден (забранено е да се правят помени, но това е друго). Бог е Бог на живи, а не на мъртви и в Него всички са живи. Така пише в Библията и това е отношението на християните и към живите, и към мъртвите.

Задушница е. Означава ден „за душите“. Подразбира се – на починалите. Починалите наши предци, близки, братя и сестри ние не третираме обаче като истински мъртви. За нас те са живи в Бога и молитвите са начин да общуваме с тях и да поддържаме любовта си към тях жива. Истински мъртвите са тези, които са умрели за Бога, а такива можем да се окажем и ние самите още тук, в този живот. Както казва един голям християнски писател: „Онзи живот е засаден в сегашния“. А каквото засадиш, това ще пожънеш.

Виж още: Задушница – песнопения / Манасий Поптодоров


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uxd4r 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.