Открадната преди няколко години оригинална камбана на Аладжа манастир, изработена от Флотски арсенал през 1898 г. и поставена от братя Шкорпил, вече е възстановена с дарение на г-жа Евгения Овчарова и д-р Владимир Овчаров, съобщиха от РИМ – Варна. Новата камбана е отлята в леярната на EТ “Кристи арт пластик – Валентин Христов” – Генерал Тошево и беше окачена днес, в деня на Възнесение Господне.
Както е известно, истинското християнско име на манастира не е достигнало до нас, уточнява уредникът на Аладжа манастир Валери Кинов. Днешното му име “аладжа“ е от персийски или арабски произход, от където е преминало в турския език и в превод означава “пъстър, шарен”.
В съвременната историческа литература от години битува мнението, че християнското име на манастира е “Св. Троица”, което не отговаря на истината. Приемайки въз основа на едно проучване на Карел Шкорпил от края на 19 в., че името на манастира е било “Св. Троица”, през 1912 г. настоятелството на Варненското археологическо дружество взема решение всяка година на Петдесетница (Св. Троица) да бъде провеждан празничен събор. Този акт дава основание на по-късните изследователи да приемат, че „Св. Троица” е патрон на манастира.
В една своя записка, съхранявана в архива на БАН, Карел Шкорпил споменава за някакво предание, според което истинското християнско име на манастира е “Св. Спас” (от Христос Спасител) или “Св. Възнесение Господне”. В архивите на Варненското археологическо дружество се пазят и сведения, че още през 19 век миряните от околните села са се събирали на Спасовден в околностите на Аладжа манастир, за да отбележат празника му.
Според един от най-сериозните изследователи на старината ст. н. с. д. и. н. Георги Атанасов от Силистренския музей напълно е възможно, съдейки по съхранената стенописна украса, това да е бил патронът на манастирската църква (католикона).
Организаторите на тържеството са се постарали чрез избора на тази дата да разбулят поне малка част от една от големите загадки на скалния манастир край Варна – истината за неговото християнско име, допълва г-н Кинов.
Междувременно Светла Кърджалийска от пресцентъра на РИМ – Варна информира, че тази година Музеят за история на Варна (ул. “Осми ноември” 3) ще се включи за трети път в международната атракция “Нощ на музеите”. В Европа десетки музеи ще се включат в инициативата на 19 срещу 20 май, но заради изборите за евродепутати в България е определена датата 18 май (от 18 до 24 часа). Музеят за история на Варна ще предложи на посетителите си програма под надслов “Светлина и музика в музея”.
Днес+
В една своя записка, съхранявана в архива на БАН, Карел Шкорпил споменава за някакво предание, според което истинското християнско име на манастира е “Св. Спас” (от Христос Спасител) или “Св. Възнесение Господне”. В архивите на Варненското археологическо дружество се пазят и сведения, че още през 19 век миряните от околните села са се събирали на Спасовден в околностите на Аладжа манастир, за да отбележат празника му.
Според един от най-сериозните изследователи на старината ст. н. с. д. и. н. Георги Атанасов от Силистренския музей напълно е възможно, съдейки по съхранената стенописна украса, това да е бил патронът на манастирската църква (католикона).
Организаторите на тържеството са се постарали чрез избора на тази дата да разбулят поне малка част от една от големите загадки на скалния манастир край Варна – истината за неговото християнско име, допълва г-н Кинов.
Междувременно Светла Кърджалийска от пресцентъра на РИМ – Варна информира, че тази година Музеят за история на Варна (ул. “Осми ноември” 3) ще се включи за трети път в международната атракция “Нощ на музеите”. В Европа десетки музеи ще се включат в инициативата на 19 срещу 20 май, но заради изборите за евродепутати в България е определена датата 18 май (от 18 до 24 часа). Музеят за история на Варна ще предложи на посетителите си програма под надслов “Светлина и музика в музея”.
Днес+
