Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
ExarhJosif1_1_1.pngНа 12 юни в Митрополитската катедрала "Св. Неделя" в София ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия в памет на екзарх Йосиф. След св. Литургия ще бъде отслужена панихида на гроба на екзарха, който се намира пред входа на митрополитската катедрала.
Богослужението ще предстоятелства Негово Светейшество патриарх Максим в съслужение с архиереите на Св. Синод на БПЦ, гости и храмовото духовенство.


Справка
:   
Екзарх Йосиф I (в света Лазар Йовчев) е роден в Калофер на 5 май 1840 и почива в София на 20 юни 1915 г.

Любознателен и трудолюбив ученик. След завършване на училище става помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи там калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в Цариград и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца, в края на 1872 г., е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство.

През следващите 3-4 години архимандрит Йосиф участва в организирането на Църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война през 1877 г. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Открива българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-13 г. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. Екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

На 27.11.1913 год. екзарх Йосиф I, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне Цариград и се прибира в София. Въпреки влошеното му здравословно състояние и напредналата възраст остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели 38 години екзархът се явява църковно-народен водач и вдъхновител на училищно-просветното дело.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3ap3f 

Разпространяване на статията: