На 12 юни в Митрополитската катедрала „Св. Неделя“ в София ще бъде отслужена заупокойна св. Литургия в памет на Негово Блаженство екзарх Йосиф Първи. След св. Литургия ще бъде отслужена панихида на гроба на екзарха, който се намира пред входа на катедралата.
Богослужението ще предстоятелства Негово Светейшество Българският патриарх Максим, в съслужение с архиереите на Св. Синод на БПЦ, гости и храмовото духовенство.
Справка:
Екзарх Йосиф Първи (в света Лазар Йовчев) е роден в гр. Калофер на 5 май 1840 г., а се упокоява в Господа в гр. София на 20 юни 1915 г.
Той е любознателен и трудолюбив ученик. След завършване на училище става помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи там калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в османската столица, след което във Френския колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече двадесет и четири годишен, постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.
Прекарал шест години във френската столица, Лазар Йовчев се завръща в града на Босфора и отначало работи в Централния търговски съд. Занимава се с публицистика и преводаческа дейност. Поканен е за секретар на Смесения екзархийски съвет. Без да има духовно образование, новопостриганият монах Йосиф за по-малко от три месеца, в края на 1872 г., е вече протосингел на Българската екзархия с архимандритско достойнство.
През следващите три-четири години архим. Йосиф участва в организирането на Екзархията, пътува из българските земи, среща се с представители на Великите сили – не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава. В началото на 1876 г. е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинска епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните османски кръгове при избухването на Руско-турската война през 1877 г. Той неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.
Като екзарх, той открива Българска духовна семинария в столицата на империята, грижи се за изграждането на храмове, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 г. в Екзархията има вече 1 373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. на Българска академия на науките.
На 27.11.1913 г. Негово Блаженство, заедно с всички прокудени български владици от Македония и Одринско, е принуден да напусне османската столица и се прибира в София. Въпреки влошеното му здравословно състояние и напредналата възраст остава до сетния си час начело на Българската църква. Цели тридесет и осем години екзархът е църковнонароден водач и вдъхновител на училищнопросветното дело.