Саркофагът с тленните останки на българския цар Калоян току-що беше внесен на ръце от почетната гвардейска рота в търновския храм “Св. 40 мъченици”. Търновският митрополит Григорий отслужва заупокойна молитва в памет на българския цар.
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров заяви, че днешният акт е един символ на утвърждаване на българската държавност в годината, когато се навършват 800 години от смъртта на цар Калоян пред стените на Солун. Той каза още, че би искал тленните останки на българските владетели - цар Михаил Шишман и цар Самуил също да бъдат пренесени съответно от Македония и Гърция и да бъдат погребани в търновския храм. Предстои след молитвата президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия Георги Първанов да произнесе слово, след което саркофагът ще бъде положен в земята.
Хиляди граждани и гости на Велико Търново се отправиха към църквата “Св. 40 мъченици” край хълма Царевец, за да се поклонят и да присъстват на тържествената церемония. Под звъна на църковни камбани жителите и гостите на старата столица с много български знамена и флагове на ВМРО придружиха шествието, което съпроводи ковчега с тленните останки на цар Калоян от сградата на Регионалния исторически музей до храма “Св. 40 мъченици”. Саркофагът с тленните останки е съпроводен от строй на националната гвардейска рота.
Историческа справка:
Фокус/ БНР
сн. в. "Сега"
Историческа справка:
По мнение на изследователите в резултат на десетгодишното управление на цар Калоян /1197 - 1207/ са постигнати успехи, които са равни на цяла епоха от развитието на средновековната българска държава. Според историческите извори Калоян е най-младият от династията Асеневци. Той поема управлението на Второто българско царство след гибелта на своите братя Асен и Петър през 1197 година. Още през следващата година Калоян предприема бойни действия срещу Византия, като превзема крепостта Констанция, днешен Симеоновград. Две години по-късно българските войски, водени от Калоян превземат крепостта Варна. България получава излаз на Черно море и си връща Родопската област и Македония. В резултат на умела дипломация Калоян сключва уния с главата на Римокатолическата църква папа Инокентий Трети и архиепископ Василий е провъзгласен за български патриарх, а Калоян е провъзгласен за крал. Най-шумната победа на Калоян, която отеква дълбоко в кралските дворове в Европа е през 1205 г., когато в битката край Одрин рицарите от Четвъртия кръстоносен поход на армията на Латинската империя са разгромени, а техният главнокомандващ император Балдуин Фландърски е отведен като пленник в столичния Търновград. През същата година победите на Калоян продължават с превземането на Пловдив, който бил във владенията на солунския крал Бонифаций. Две години по-късно Калоян подновява похода към Солун, но пада убит след заговор край стените на крепостта. Според Паисиевата“История славяноболгарская“ тялото на българския владетел било пренесено от негови войници и офицери до столицата Търново, където било погребано във фамилната църква на династията Асеневци.
Фокус/ БНР
сн. в. "Сега"
