Саркофагът с тленните останки на българския цар Калоян току-що беше внесен на ръце от почетната гвардейска рота във великотърновския храм „Св. Четиридесет мъченици“. Великотърновски митрополит Григорий отслужва заупокойна молитва в памет на българския цар.
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров заяви, че днешният акт е символ на утвърждаване на българската държавност в годината, когато се навършват осемстотин години от смъртта на цар Калоян пред стените на Солун. Той каза още, че би искал тленните останки на българските владетели – цар Михаил Шишман и цар Самуил – също да бъдат пренесени, съответно от Република Македония и Република Гърция, и да бъдат погребани в този храм. След молитвата предстои президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия Георги Първанов да произнесе слово, след което саркофагът ще бъде положен в земята.
Хиляди граждани и гости на Велико Търново се отправиха към църквата „Св. Четиридесет мъченици“ край хълма Царевец, за да се поклонят и да присъстват на тържествената церемония. Под звъна на църковни камбани жителите и гостите на старата столица с много български знамена и флагове на ВМРО придружиха шествието, което съпроводи ковчега с тленните останки на цар Калоян от сградата на Регионалния исторически музей до храма „Св. Четиридесет мъченици“. Саркофагът с тленните останки е съпроводен от строй на националната гвардейска рота.
Историческа справка:
По мнение на изследователите, в резултат от десетгодишното управление на цар Калоян (1197-1207) са постигнати успехи, които са равни на цяла епоха от развитието на средновековната българска държава. Според историческите извори, Калоян е най-младият от династията на Асеневци. Той поема управлението на Второто българско царство след гибелта на своите братя Асен и Петър през 1197 г. Още през следващата година Калоян предприема бойни действия срещу Византия, като превзема крепостта Констанция, днешен Симеоновград. Две години по-късно българските войски, водени от Калоян, превземат крепостта Варна. България получава излаз на Черно море и си връща Родопската област и Македония. В резултат от умела дипломация Калоян сключва уния с тогавашния глава на Римокатолическата църква – папа Инокентий Трети, и архиеп. Василий е провъзгласен за български примас-патриарх, а Калоян е провъзгласен за крал. Най-шумната победа на Калоян, която отеква дълбоко в кралските дворове в Европа, е през 1205 г., когато в битката край Одрин рицарите от Четвъртия кръстоносен поход на армията на Латинската империя са разгромени, а техният главнокомандващ – имп. Балдуин Фландърски е отведен като пленник в столичния Търновград. През същата година победите на Калоян продължават с превземането на Пловдив, който е бил във владенията на солунския крал Бонифаций. Две години по-късно Калоян подновява похода към Солун, но пада убит след заговор край стените на крепостта. Според История славянобългарска на преп. Паисий Хилендарски, тялото на владетеля е било пренесено от негови войници и офицери до столицата Търново, където е било погребано във фамилния храм на династията Асеневци.
* Източник: Агенция „Фокус“ – БНР; снимка: в-к „Сега“
