Най-хубавото място на света е родината, защото в нея са въздухът, водата, хлябът и родът, без които не можем. Така само в едно изречение митрополит Йосиф успява да даде най-образното определение за родината.
Като човек, живял дълги години на чужда земя, той знае какви са мислите и чувствата, които изпълват съзнанието на всеки напуснал доброволно или по принуда родината си. "Колкото и да твърдят, че им е добре на другата земя, някъде дълбоко в душата им тлее стаената болка", казва митрополит Йосиф. Там, на другата земя, продължава разказа си митрополит Йосиф, рано или късно всички осъзнават една и съща истина:
"Макар и материално да сме задоволени повече, отколкото ако бяхме останали в България, духовно всички страдаме. Нещастни сме, защото всеки има някого в родината, за когото да му е мило. Особено в Ню Йорк има стотици самотни хора като мен, но аз съм монах, такава ми е мисията. Другите са оставили жена и деца, близки. В крайна сметка всички сме нещастни, защото страдаме. Гледаме да съберем някой долар и да се върнем при семействата си, в родината. Затова казвам, че сме нещастни, защото не само с пари се живее. Не само с богатства и удобства човек преживява дните си."
Дълбоко в сърцата си българите в Америка, Канада и Австралия копнеят за духовната връзка с родината, твърди дядо Йосиф.
"Има нещо съкровено, особено за хората, които идват в църквата. И ние ги предразполагаме, защото освен тяло има душа, има сърце и за да има баланс, всеки човек трябва да задоволява и духовните нужди, тези на сърцето, на душата. А те са точно тези - религиозните, емоционалните, битовите, задушевните, които зад граница, в чужбина не може да намериш. Освен това има и вяра, език, традиции, обичаите, роднините, близките хора, дори и любимите национални гозби; това са все неща, които направо размекват душата."
Православната вяра е тази, която ще ни обедини, ще ни помогне да станем по-добри и да превърнем родината си в райско кътче, казва още митрополит Йосиф.
"Това е нашата вяра, донесена от Божия син Иисус Христос. Това е вярата на самите апостоли, на светите отци, на вселенските събори. Това е вярата на нашите български праотци, на нашите майки, бащи, вярата, която ни спасява и ще спаси целия свят, всички люде."
Настават дни, продължава митрополит Йосиф, когато в родината ни ще стане по-хубаво. Това се вижда с всеки изминал ден, но, за да пребъде България, са нужни деца. Затова в своите проповеди той призовава българките да раждат повече деца. "Да, това е моята молитва и това е моето съжаление, че аз самият не можах да имам свои рожби. Родителите ми искаха да съм семеен, но аз пожелах да стана монах. Мисля, че ако се бях оженил, щях да имам седем деца, затова умирам за деца. Искам да има много деца и пожелавам на всеки, който се ожени, да има много деца. Когато видя в Америка голяма кола, пълна с деца, и от нея слиза бременната им майка, аз ги благославям, моля се и казвам "Това са щастливи хора". Ако някой в България мисли, че е много трудно да се гледат деца, че децата са бреме, той се заблуждава. Децата са радост."
