България се оказва с най-мрачната демографска картина в Европейския съюз. Това показват предварителните данни на Националния статистически институт за населението на страната и демографските процеси за 2006 г., огласени в четвъртък. Според тези данни България е с най-големия отрицателен прираст на населението, с един от най-високите коефициенти на смъртност и най-голям брой смъртни случаи сред децата (само Румъния ни изпреварва), и сред страните с най-ниска средна продължителност на живота (най-ниска в цяла Европа за жените).
Песимистичната демографска картина на застаряващо население, при което броят на пенсионерите е трайно по-висок от броя на децата, вече има сериозно негативно отражение върху социалната система и решаването на пораждащите се от това проблеми ще става все по-трудно. Вдигането на възрастта за пенсиониране не може да компенсира все по-силно усещащата се липса на млада работна ръка, а и осигурителната система не може да поеме увеличаващия се брой на хората в нетрудоспособна възраст.
От друга страна, ниската продължителност на живота за европейска държава е индикатор за лошо здравословно състояние на нацията – още един тежък проблем, който рефлектира върху системата на здравеопазване. Според последните данни на НСИ, към края на 2006 г. България има 7 679 290 жители, като в този брой не влиза външната миграция, т. е. не е взет предвид броят на напусналите страната българи, които са с трайно намерение да не се връщат.
Жените са повече от мъжете (51.5% от общия брой) и през 2006 г. на хиляда мъже са се падали 1064 жени. Средната възраст в страната е 41.4 години. Градските жители са повече от селските, като в момента в градовете живеят 70.6% от хората, а в селата – 29.4%. Трудоспособното население (между петнадесет и шестдесет и три години) е 4.8 000 000 души или 62.8% от цялото, като миналата година то се е увеличило с шест хиляди души заради плавното вдигане на пенсионната възраст на жените – ежегодно с по шест месеца.
Продължава обаче трайната тенденция на намаляване на младото население под петнадесет години. Спрямо 2005 г. то е спаднало с двадесет и три хиляди души и в края на 2006 г. децата са само 1 120 000 при 1 740 000 пенсионери. Ако обаче се вземе предвид фактът, че реално работещите са над осемнадесет-деветнадесет годишни, броят на работещото население почти се изравнява с броя на неработещото, което означава, че един трудещ се издържа един неработещ.
Раждаемостта в България е една от най-ниските в Европа. Миналата година са се родили 74 495 деца, но от тях 99.3% са били живородени. Коефициентът на раждаемост е 9.6 родени на хиляда жители. Родените момченца са надвишавали момиченцата с близо две хиляди и петстотин. На българка в детеродна възраст се падат 1.38 деца, което е далеч под нормата за просто възпроизводство на населението на страната.
На нашето равнище е раждаемостта в страни като Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Полша и Швейцария. С коефициент под или около 9 на хиляда са Германия, Латвия, Литва и Словения. Най-висока раждаемост има в Ирландия – 14.7 на хиляда, и във Франция – 12.9 на хиляда.
През 2006 г. коефициентът на обща смъртност е 14.7 починали на хиляда души население. Средната продължителност на живота у нас към 2004-2006 г. е 72.6 години, като за мъжете тя е 69.1, а за жените – 76.3 години. В по-голямата част на ЕС общата смъртност е около 9-10 на хиляда. България оглавява класацията по най-висока обща смъртност (14.7), следвана отблизо единствено от Латвия (14.2 на хиляда). Малко над 10 на хиляда е смъртността в Естония, Литва, Унгария и Румъния. Най-нисък е този показател в Ирландия – 6.6 на хиляда, Люксембург – 7.9, Франция и Холандия – 8.4 на хиляда.
Средната продължителност на живота на мъжете у нас е малко по-висока от тази в балтийските страни и Румъния, но в останалите страни от ЕС тя е с близо осем години по-голяма от у нас и достига седемдесет и седем години. Единствено в Румъния от целия ЕС жените живеят средно по-малко от българките. В останалите страни средният им живот е над осемдесет години, като във Франция, Испания и Италия животът на жените продължава средно над осемдесет и три години или с близо шест години повече от живота на българките.
Детската смъртност в България остава най-високата в Европа, редом с тази в Румъния.
В резултат от тази картина естественият прираст на българите (разликата между ражданията и умиранията) е не само отрицателен (минус 5.1 на хиляда), но и най-лош в цяла Европа. Близък до българския е в Латвия – минус 4.9 на хиляда. С отрицателен прираст, но с много по-малки стойности са Естония, Литва, Унгария и Румъния. Останалите европейски страни са положителен прираст, като най-висок отбелязва Ирландия (8.1 на хиляда).
* Източник: www.mediapool.bg
