Във връзка с предстоящите чествания на 70-годишнината от земната раздяла с големия богослов проф. д-р Николай Никанорович Глубоковски, основател на академичното библейско богословие у нас, група ентусиасти от Богословския факултет - гл. ас. д-р Павел Павлов, гл. ас. Ивайло Найденов и ст. ас. Ивайло Шалафов - решихме да се поклоним на гроба му, да го почистим и да го преведем в добър вид.
Претрупаният със събития църковен календар даде възможност това да се случи едва на 18 март, в късния следобед. След продължително търсене с помощта на служителите на гробищния парк намерихме гроба. С удивление и духовна радост установихме от очукания емайлиран надгробен надпис, че именитият богослов е починал точно днес, преди седемдесет години. Това ни мотивира още повече. В разгара на градинарските ни напъни в пустия иначе поради късния неделен час гробищен парк се чуха гласове. Две фигури бързо се движеха към нас. Помислили ни за гробари, двамата попитаха почти едновременно за мястото на гроба на Николай Никанорович, но тъй като междувременно вече бяха видели надписа на плочата, преминаха направо към запознанството. Гости от Санкт Петербург, дошли за конференцията, организирана в чест на 70-годишнината от смъртта на проф. Глубоковски: д-р Татяна Богданова от Руската национална библиотека и Александър Клементиев от Института по история на Руската академия на науките. Колегите искали също да се поклонят на гроба на известния и обичан сънародник. Така край гроба на професора се събра едно малко научно международно общество. Д-р Богданова, която, както се оказа в хода на разговора, е защитила докторска теза върху творчеството на проф. Глубоковски, не спираше да разказва интересни неща, а сънародникът й, г-н Клементиев, допълваше разказите й с някои по-пикантни моменти от живота на Николай Никанорович и умело боравеше с метлата. Всъщност картината беше донякъде сюрреалистична – надгробна лекция. Чрез гостите от Русия големият богослов Глубоковски изнасяше пред нас поредната си лекция, разказваше за себе си. Беше приятно и някак мистично, божествено – в точния ден, на точното място, подходящите хора, появили се по чуден начин, щедрата природа с красивия и спокоен следобед и гробът на един много известен и същевременно нам лично непознат професор.
На тръгване благодарихме. Благодарихме на Божията премъдрост, устроила тази среща, на колегите от Санкт Петербург за помощта и знанието, на служителите на гробищния парк за съдействието, а на професора за чудната му лекция, за незабравимия му надгробен урок.
Светла и блажена да бъде паметта Ви, професоре Николай Никанорович Глубоковски!
P. S. Групата почисти и гроба на проф. протопрезвитер Г. Шавелски и на г-жа Глубоковска.
