Днес беше отслужена панихида по случай четиридесетия ден от кончината на земния път на един забележителен българин – Димитър Методиев Григоров, главен диригент на хора при столичния храм „Св. Седмочисленици“. Тя беше отслужена с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим от Русенски митрополит Неофит – председател на Просветната комисия на Св. Синод, в съслужение с архимандритите Наум – Главен секретар на Св. Синод, и Йоан – Протосингел на Софийска митрополия, и храмовите духовници. Накрая прочувствено слово произнесе митрополитът, който е не просто най-музикалният ни архиерей, а и професионалист-музикант. Към опечалените се обърна и ставроф. ик. Грозю Грозев – бивш ефимерий в „Св. Седмочисленици“ и в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
Песнопенията изпълни храмовият хор под диригентството на опечалената съпруга Снежана Григорова. След панихидата хорът изпълни още няколко молитвени песнопения в памет на покойния си главен диригент. Те наистина пяха просълзени, „тъй както през сълзи се пей“ – по думите на поета. Но пяха съвършено, за да изразят почитта си към незабравимия маестро, който държеше изпълненията им, дори и на требите, винаги да са по човешки съвършени.
Тук поместваме материал в памет на Димитър Григоров, който тъкмо днес излезе и в енорийския вестник на храм „Св. Седмочисленици“:
На 11 декември 2006 г. си отиде завинаги от нас Димитър Григоров – главен диригент на хора при храм „Св. Седмочисленици“. Едва на тридесет и осем години, Димитър Григоров беше признат за един от най-добрите български хорови диригенти още приживе, като за краткия си, но изключително стойностен и изпълнен с много труд и всеотдайност живот, той показа, че за голямото изкуство няма граници, а то е широко отворено поле за изява на дух и отдаденост.
Димитър Григоров е потомък на семейство, което три поколения назад е тясно свързано с църквата. Неговият дядо е свещеник и дълги години служи на Бога в църквата на с. Ломци, Поповска духовна околия. Баща му Методи Григоров има богословско образование, изявява се като музикален педагог и е най-добрият църковен диригент в гр. Сливен. Чичо му Тодор Григоров също е с богословско образование и е известено име сред музикалните среди.
В сто и три годишната история на хора все бележити музиканти са поемали длъжността главен диригент на този състав. Най-голям принос в миналото е имал големият наш композитор, музикален изследовател и диригент акад. Добри Христов, под чието ръководство хорът е достигнал за времето си своя разцвет. И точно затова Димитър Григоров се чувстваше морално задължен да създаде и поддържа най-високи критерии за състава, като го нареди между водещите църковни хорове в страната.
Димитър Григоров пое ръководството на хора при храм „Св. Седмочисленици“ през м. август 1992 г., като две години преди това беше с длъжност „помощник-диригент“, което му даде възможност да се запознае обстойно с особеностите в реда на църковните богослужения и практики.
През есента на 1992 г. като помощник-диригент е назначена Снежана Григорова – студентка по хорово дирижиране в ДМА „Панчо Владигеров“ и негова съпруга. Двамата започнаха да работят с голямо желание и упоритост като много добър екип, което беше в голям плюс за развитието на хора.
Църковния хор поначало има своя специфика и за да бъде на висота не е достатъчно да разполага само с добър диригент, певци и репертоар. Безусловно е необходимо в него да има молитвен дух, който да се предава на богомолците по време на богослужение и да ги удовлетворява в техните духовни потребности. Това Димитър Григоров постигна с невероятно чувство за дълг и отговорност към всичко, което се отнасяше до възхода на състава, с цената на много труд и постоянство, което, разбира се, доведе през годините до голямата известност и признание от страна на музикалните среди – както в България, така и в Европа.
Под ръководството на своя диригент хорът годишно участва в повече от сто и двадесет обществени богослужения (Литургии и всенощни бдения) и над шестстотин частни служби (панихиди, венчавки, молебени и пр.). Притежавайки един сравнително богат репертоар, включващ църковни композиции на най-известните автори, службите винаги са се превръщали в своеобразен празник за богомолците в храма, които идват, за да се насладят на красивото и молитвено пеене на хора.
Ако се върнем в годините назад, ще видим каква огромна по мащабите си дейност е минала през ръцете на този толкова млад диригент. Освен строгото съблюдаване и изпълнение на своите задължения към храма, с горещата подкрепа на настоятелството и най-вече на неговия председател, популяризирането на православната църковна музика вече надхвърля пределите на храма.
Първата изява е на 21.11.1993 г. в Зала „България“, в концерт, посветен на Деня на християнското семейство, като тези участия са в няколко последователни години. Следват Първият фестивал на източноправославната музика в гр. Сливен 1994 г., поклоническо пътуване в Гърция, 1995 г. През 1996 и 1997 г. в Зала „България“ хорът представя наградени църковни композиции от Третия и Четвъртия конкурс за български литургични песнопения „Нека бъдем по-добри“. Издадени са три аудиокасети в рамките на няколко месеца. През 1998 г. Димитър Григоров беше поканен в Белгия от голямата певица и родолюбива българка г-жа Мария Христова-Клейманс, за да прокара тенденциите на европейското ансамблово музициране и у нас. Това е повратен момент за Димитър Григоров и хора, тъй като е началото на още по-прецизното и детайлно оформяне на красивия звук на състава. Следват сериозните задгранични турнета на хора, като започнем от Белгия м. май 2000 г, където в рамките на няколко концерта се изпълняват части от „Всенощно бдение“, опус 37 и „Литургия“, опус 31 на С. Рахманинов. През 2001 г. хорът е на три пъти в Испания, като изнася множество концерти с православна музика в рамките на големи и престижни фестивали. Следват Белгия и Холандия (Амстердам, Утрехт, Антверпен, Лийфдаал, Брюксел и Вилворде), участие в най-престижните европейски фестивали за стара музика – „Festival Oude Muziek“ в Утрехт и „Festival Van Vlaanderen-Laus Polyphoniae“ в Антверпен. През май 2002 г. съставът е поканен в ММФ „Пражка пролет“, а през април 2002 г. е участник в Тридесет и осмия международен музикален фестивал на камерната музика в Пловдив. Поредното признание за усилията си Димитър Григоров и хорът на храм „Св. Седмочисленици“ получават чрез поканата за участие през октомври в Европейския фестивал на изкуствата „Europalia 2002“, заедно с най-видните представители на българската култура, под патронажа на Президента на България и Краля на Белгия. Документални кадри от изявите на състава са излъчени по Euronews. Междувременно е издаден вторият компактдиск на хора.
Интересен момент е началото на съвместната дейност на хора с Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, в рамките на ММФ „Софийски музикални седмици“, няколко години подред. През юли 2003 г. хорът е на едно от най-интересните си пътувания – в Англия, участвайки в дванадесет от най-реномираните фестивали за старинна, религиозна и сакрална музика в страната. През октомври 2004 г. Димитър Григоров е с хора в гр. Бон, Германия, като съпътстващ изложбата на Тракийското златно съкровище, а в Белгия, през декември с. г., заедно с „Hermes ensemble“ изнасят уникален съвместен концерт.
2005-та година беше също наситена с много интересни концерти, между които в Криптата на „Св. Александър Невски“, Пантеона в Русе и, разбира се, участието в мегапроекта на операта „Etre Dieu“ по либрето на художника Салвадор Дали, представена в родния град на художника – Фигерес, Испания.
През 2006 г., по случай двеста и петдесет години от рождението на В. А. Моцарт, хорът представя „Missa Brevis“ KV 140, отново с КА „Софийски солисти“, в двата най-реномирани международни фестивали – „Софийски музикални седмици“ и „Мартенски музикални дни“ – Русе. Те преминават при голям успех и завидни критики от страна на цялата ни музикална общественост. Следват отново два концертни тура в Испания, през април и август, а юни – Солун, Гърция, и септември – Талин, Естония.
Не можем да не споменем и издадените седем компакт-диска, записите и снимките за БНР и БНТ, изцяло свързани с представянето и популяризирането на православните песнопения.
През 1995 г. Димитър Григоров спечели конкурс за асистент по хорово дирижиране в АМТИИ – гр. Пловдив, където работи единадесет години и обучаваше стотици студенти в специалностите Дирижиране и Курсов хор, а от 1999 г. беше и автор и водещ на Предаването „Музика сакра“ на Програма „Христо Ботев“ на БНР, като предаванията му влизат в Златния фонд на радиото.
В заключение можем да обобщим, че през тези четиринадесет години под диригентството на Димитър Григоров хорът при храм „Св. Седмочисленици“ е в постоянен възход, придобива широка популярност и е признат за един от най-добрите камерни ансамбли не само у нас, а и оттатък границите на родината ни. Нашият диригент вложи всичките си сили, знания, себеотдаване и неуморно работи за израстването на един хоров състав, който, носейки името на св. Седмочисленици успя да покаже пред света православната ни църковна музика в цялата ѝ красота и богатство, както и да докаже, че когато човек е безспорен талант, с вяра в сърцето и с труд, той постига всичко. За съжаление, неговият път свърши ненадейно, в разцвета на силите и възможностите му, когато той имаше още много какво да направи и да покаже с езика на хоровата църковна музика, на която той посвети живота си. До последния си дъх той беше отдаден на това голямото изкуство.
Димитър Григоров остави дълбока рана в сърцата на всички, които го познаваха и обичаха, защото той беше пример за изключително висок морал, съчетан с талант и добре изпълнен дълг в живота. Споменът за него ще бъде винаги с нас!
Блажена да бъде паметта му. Бог да го прости и упокои!
