Проектопромените в закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки ще бъдат обсъдени от Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, преди да продължи гледането им в пленарна зала. Това решиха депутатите с 84 гласа „за“, 46 – против и 22 – въздържали се.
Дискусията на първо четене на двата законопроекта за промени в закона, предложени Министерския съвет и от депутатите Борислав Китов и Лъчезар Иванов, беше прекратена днес, след като вчера Николай Михайлов и Иван Иванов от ДСБ, а днес Любен Дилов-син и Иван Сотиров от ОДС, предложиха законопроектът да бъде гласуван и от Комисията по правата на човека и вероизповеданията и да се изчака позицията ѝ.
Председателстващият заседанието Юнал Лютфи подложи на гласуване обсъждането в пленарна зала да бъде прекъснато и законопроектите да бъдат обсъдени от комисията и депутатите подкрепиха предложението.
Председателят на комисията по вероизповеданията Огнян Герджиков каза пред журналисти, че до една-две седмици комисията ще има решение. Той отбеляза, че докато тя е изчаквала експертно мнение, законът е влязъл в пленарна зала.
Герджиков заяви, че защитава тезата „да се презумира съгласието на всички“, а който не е съгласен да дари органи, да го заяви. Това обаче, по думите му, е свързано с една важна функция, която държавата трябва да извърши – своевременно да информира всички свои граждани за този закон.
И двата законопроекта не предвиждат промяна на принципа за изразяване на воля приживе за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта, като се регламентира само „съгласие по подразбиране“.
МС отбелязва, че промяната се предвижда във връзка с действащата усложнена процедура за отразяване на волята на гражданите за даряване на органи, тъкани и клетки след смъртта и регистрираното намаляване на броя на донорите, което е в пряка връзка с тази процедура. Сега воля за отказ или съгласие за даряване на органи след смъртта си са декларирали едва две хиляди граждани, което лишава от смисъл действащата законова уредба за едновременно регистриране на несъгласие или съгласие за даряване на органи, тъкани или клетки след смъртта, пише в мотивите.
Китов и Иванов посочват, че предлагат промените, отчитайки изключително тежката административна процедура за изразяване на съгласие и водени от факта, че през изминалите две години от действието на закона за трансплантация има само двадесет и един реални донора с мозъчна смърт (значимо по-малко от реалния потенциал и крайно недостатъчно, съпоставено с огромната листа на чакащите за органи), а по данни на изпълнителната агенция по трансплантация от осем милиона български граждани, едва хиляда и петстотин са изразили своята воля. Предлаганият модел действа в повечето страни от ЕС и е отразен в допълнителния протокол към конвенцията за защита на човешките права и биомедицината, посочват те.
Китов, който е и председател на здравната комисия, посочи, че двата проекта са много близки и синхронизират законодателството ни с евопейското. Той призова по време на дебатите днес да не се смесват религиозни с медицински аргументи.
„Време е да променим правилата“ – каза независимият депутат Мария Капон. Според нея личният избор се дава в законопроектите, защото всеки може да впише, ако той не желае да е дарител на органи. „Едва ли има по-голямо щастие от това смъртта да има смисъл с това някой друг да може да живее от нея“, каза Капон.
Според Станислав Станилов от „Атака“ всеки православен може да дарява органи, защото това съответства на концепцията на Православната църква за саможертвата.
Любен Дилов-син посочи, че всичко в православната вяра е свързано със специално волеизявление. Такова има и в акта на даряване на тъкани, който предвижда законът. Хубаво да се замислим как да бъде регистрирано това волеизявление: дали при издаване на здравната книжка да има и такава графа, каза Дилов.
Според Борислав Китов обаче е груба грешка това да става предварително, защото мненията могат да се менят във времето. Хасан Адемов (ДПС) посочи, че и сега има определен ред, но проблемът е, че няма желание да бъде изразена предварително тази воля чрез вписване.
Според ОДС трябва да се гласува по съвест, защото въпросът е морален. Иван Сотиров призова да се дадат гаранции, че всеки български гражданин ще бъде информиран лично за този закон. Иван Колчаков каза, че по предмета на днешния дебат дискусии се водят и в Европа. Той отбеляза, че досегашното решение не работи, а предлаганото в момента е по-разпространено в Европа.
* Източник: БТА
