На 12 декември, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, в Драгалевския манастир се проведе Втора конференция на монасите и монахините от Софийска епархия, съобщи сайтът на Софийска митрополия.
След отслужване на празнична св. Литургия за деня на св. Спиридон Тримитунтски монасите и монахините от софийските манастири се събраха в Драгалевската св. обител, за да споделят и обсъдят наболели въпроси от монашеския живот в епархията. Основната тема на конференцията беше проблемът с псевдо-монашеското движение в епархията, който стана особено остър през последната година.
Конференцията беше открита от протосингела на Софийска епархия архимандрит Василий, който приветства събралите се от името на Негово Светейшество и подчерта, че Софийската св. митрополия е призвана да бъде майка за своите чеда, избрали монашеския път на спасението.
Архимандрит Василий прочете доклад на тема „Правилното устроение на монашеството“, в който припомни същността, смисъла и значението на монашеството, канонично-правните източници на монашеския начин на живот, формите на монашеското житие и видовете степени на монашеството. Обърнато беше внимание и на въпроса кой, как и при какви условия може да извършва пострижения в монашество и какви са каноничните последствия от нарушаването на тези правила.
След това бяха съобщени и обсъдени резултатите от Увещателното послание към псевдомонасите, отправено от Софийския епархийски съвет през лятото на тази година.
Реакциите на християните, към които беше отправено то, бяха обобщени в три групи. Според докладчика на въпроса някои от тях са приели думите на епархийското ръководство с простота, нелицемерно, смирено и без лукавство и са принесли покаяние. Те са помолили да бъдат опростени и приети в редовете на каноничното монашество, изчаквайки окончателното решение в определеното им от Епархийския съвет място за послушание.
Други първоначално са подали покайни писма и са изявили желание да изправят постъпките си, но впоследствие са се поддали на недобронамерени съвети и са отказали да се присъединят към каноничното монашество.
Накрая в доклада бяха посочени някои „самозвани монаси, които не спират да изобличават всички останали, че били отстъпили от чистотата на вярата, но самите те не сметнаха за нужно да поискат прошка и да се присъединят към каноничното монашество“.
В дискусията след доклада присъстващите подчертаха разколническия характер на дейността на псевдомонашестващите в епархията и порицаха отказа на много от техните последователи да се черкуват и причастяват в някой от близо 70-те канонични храма в София, защото „там се служело по нов стил“. Монасите се обединиха около мнението, че псевдо-монашеското движение носи деструктивен характер, който всява съблазън както за самите „монаси“, така и за душите на следващите примера им.
Участниците в монашеската конференция единодушно подкрепиха Негово Светейшество патриарх Неофит и епархийското ръководство в усилията им да преодолеят съществуващите канонични аномалии и отхвърли опитите на нарушителите на църковните канони да дезинформират обществеността, като представят каноничните мерки спрямо тях като „гонение против стария стил“ и „лично отмъщение“.
