Мобилно меню

4.7473684210526 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (95 Votes)

Lzhemonahisobirayutpozhertvovaniyasdoverchivyhhabarovchan nf15Преди няколко дни Софийският епархийски съвет излезе с Увещателно послание към група християни в епархията, които са „увлечени от наставленията на клирици, непринадлежащи на българската църковна йерархия“. Посланието не е конкретизирано и не става ясно към кого е адресирано, нито кои са тези клирици, които тласкат християните към осъдителни действия. Все пак от текста стават ясни следните неща:

Първо, тези осъдителни действия са всъщност монашески пострижения, извършвани от клирици, които нямат правото да вършат това. Те не са получили за това разрешение от Софийския митрополит, в случая Негово Светейшество патриарх Неофит. С други думи извършват самочиние. Според посланието тези клирици не принадлежат към българската църковна йерархия. Повече информация за тези лица не се споменава, но в Софийска епархия пребивават двама светогорски монаси с неясен юрисдикционен статут, – схийеромонах Димитрий (бивш Висарион) и схийеромонах Кирил (известен като йеромонах Козма) – които имат авторитет в определени църковни среди като „ревнители на чистото Православие“ и „(младо)старци“. Около тях действително има хора, които имитират „монашески живот в света“, разпространяват зилотски идеи и смущават обикновените християни с крайните си възгледи.

Второ, от увещателното послание става ясно, че тези клирици – които и да са те – създават едно нездраво и неканонично монашеско движение в столицата и в цялата епархия. Постриганите за монаси/монахини си дават/взимат монашески имена, един друг се възвеждат в схимничество, обитават частни домове като манастири, носят монашески дрехи и др. Това напомня на случващото се в други православни църкви, най-вече Руската, където има много хора с нездрава религиозност, убедени, че в каноничната Църква няма благодат или поне тя не е достатъчно, тъй като са „последни времена“ и затова стават „частни монаси“, „скрити монаси“ по домовете си и др. В увещателното послание на Епархийския съвет се отправя призив към всички тези хора да се върнат към Софийската епархийска църква, където всеки отделен случай ще бъде разгледан и всички онези, които са със сериозно отношение към монашеството, ще бъдат приети в канонични православни манастири.

Трето, от посланието става ясно, че увлечените от това движение хора смятат себе си за „истински православни“, „ревнители“ и „зилоти за Божията правда“. Те очевидно са отрицатели и на Събора на Православната църква на о-в Крит и сега закономерно следват разколническия си дух, като се обособяват в сектантски групи.

Припомняме, че това е второ официално послание от този месец, насочено срещу явлението на младостарчеството в БПЦ. Но и в първото изявление, прието на Конференцията на монасите и монахините в Софийска епархия, не се посочваха конкретни имена на младостарци, а само се предупреждаваше, че такива съществуват и създават проблеми в епархията. Това естествено не означава, че те не са известни на епархийско ръководство, но засега то е предпочело да не ги обявява официално.

Младостарчеството е болестен религиозен феномен, при който амбициозни клирици удовлетворяват амбициите си за власт над другите, като приемат ролята на духовни водачи и наставници. Внушават на почитателите си, че притежават божествени харизми, присъщи за старците. Те развиват нездрава религиозност сред хората, които ги следват, изискват сляпо послушание към волята си и безотговорно си играят с човешки съдби, като не са редки и злоупотребите с имуществото (движимо и недвижимо) на последователите. В резултат крайният егоизъм на „младостарците“ заразява и техните „чеда; така постепенно цялата група закономерно се превръща в секта.

Цялото послание на Епархийския съвет на Софийска митрополия, прието на 14 юли, гласи:

Възлюбени в Господа братя и сестри, които проявявате толкова голяма ревност за благочестието, че духът ви гори от желание всецяло да се посветите в служба на Бога,
 
Напоследък узнаваме печалния факт, че някои от вас, увлечени поради своята простота и добросърдечие, по завист от дявола и по съвет на лукави човеци, са се отклонили от правия път на следването на Христовите заповеди, на светите канони на Църквата и на правилата на светите Отци, и са дръзнали да приемат да бъдат „постригани“ за монаси без знанието и благословението на епархийския митрополит и от лица, които по канон нямат това право. Други пък отдават себе си в послушание на лица с неизяснен каноничен статут, обитават частни жилища, които наричат с имената на несъществуващи в епархията манастири и скитове. Трети се появяват облечени като монаси и участват в обществени богослужения, като създават съблазън у вярващия Божи народ и стават причина да се хули монашеската схима, понеже запитани от коя света обител са, не могат да дадат смислен отговор. Забравихте ли предупреждението на св. ап. Павел: „Не ставайте роби на човеци“ (1 Кор. 7:23), с лекота пренебрегвайки неговите назидателни слова: „Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата“ (2 Тим. 2:5). Та не знаете ли именно вие, че нищо, което е извършено извън Христовата Църква, сиреч против волята на епископа, няма благодатна сила? Забравихте ли словата на Спасителя: „Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята“ (Лука 10:16) – „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Йоан 15:5)?
 
Възлюбени братя и сестри, как стана така, че вие, които се считате за най-ревностни във вярата сред нас и които се препоръчвате като едва ли не съвременни изповедници на чистото Православие и борци за спазване на догматите и каноните на светата Църква, първи тежко престъпихте определенията на светите Вселенски и Поместни събори? Защото, макар и вашите прелъстени духовни водачи да ви внушават, че монашеството е лично дело, не така ни учат Правилата на светата Православна църква. Ето например, в 4-то правило на светия Четвърти Вселенски събор е казано, че никой няма право да съгражда манастир без разрешение на епископа, както и че монашестващите във всеки град и страна трябва да се намират в подчинение на епископа. 41-во правило на светия Шести Вселенски събор забранява самоволното монашество, а 42-то правило на същия Събор забранява на монашестващите да живеят извън манастирите. 1-вото правило на Двукратния Константинополски събор изрично предписва манастирите да бъдат собственост на епархиите, в които се намират, а 2-то правило на същия Събор забранява да бъдат постригвани монаси без присъствието на игумен, който да ги приеме на послушание в своята обител. За нарушителите на тези свети канони се предвиждат най-тежките възможни санкции, а именно – низвержение за клириците и отлъчване от църковно общение за миряните!
 
Братя и сестри, елате на себе си и осъзнайте какво сте сторили! Не се заблуждавайте! Господ Иисус Христос повери Своята Църква на апостолите, а те от своя страна на своите приемници – епископите, и в управлението ѝ нямат място „духоносни старци“. Разберете, че „благословенията“, които сте получили от такива, са пустословия, а „постриженията“, в които сте участвали, са недействителни. Те нямат благодатна сила и на вас не ви е даден още един Ангел-хранител, освен този, който получихте при кръщението. Защото Светият Дух не може да робува на човешкия произвол и извършваните свещенодействия не могат да бъдат откъсвани от Църквата и противопоставяни на нейния каноничен ред. Ако това се случи поради дяволска съблазън и по човешка немощ, както е във вашия случай, то извършваното представлява само една видимост на тайнство, но без в него да се преподава спасителната и животворяща Божия благодат. Отричането на този очевиден факт би довело автоматично до признаване за благодатни на тайнствата на еретиците и разколниците. Вие дръзвате ли да го сторите?
 
И още нещо, не маловажно. Защо приравнявате благодатната църковна йерархия към една обикновена администрация? Та не са ли вашите самоволни действия един акт на отричане на битието на Българската Патриаршия като Църква в онтологичния смисъл на понятието? Не доказа ли на дело Св. Синод на БПЦ-БП своята вярност към Православието и светоотеческото Предание, като претърпя и продължава да търпи незаслужени упреци и хули както отляво, така и отдясно? Такава ли „подкрепа“ му давате? Какво ви накара да презрете българската църковна йерархия и да се впуснете в духовни авантюри, организирани от клирици на чужди нам юрисдикции?
 
Всичко това ви казваме поради нашата любов към вас и защото желаем да намерите покой и спасение за душите си. А Христовата любов изисква да си казваме един другиму истината, колкото и това да не се нрави на нашето човекоугодие. Призоваваме ви отечески и братски да си спомните притчата за блудния син и да се завърнете с покаяние в обятията на Софийската епархийска църква, която, като разгледа всеки отделен случай, чадолюбиво ще ви приеме и ще ви даде възможност да водите пълноценен монашески живот в съгласие с правилата на светите Отци в каноничен епархийски манастир.
 
Порицаваме тези от миряните, които поради своята богословска неподготвеност и лекомислие наричат падналите в това изкушение с монашески имена и ги препоръчват и величаят като схимници и великосхимници!
 
Молитвено ви желаем чрез ходатайството на Пречистата наша Владичица Богородица – Игумения на всички манастири и по особеното застъпничество на родоначалника на българското монашество преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, Всемилостивият Бог да просветли умовете ви и чрез благодатта Си да съгрее сърцата ви, така щото да се умилите и да се разкаете за стореното, като приемете подадената ви ръка, за да се изпълнят над всички нас думите на Псалмопевеца: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!“ (Пс. 132:1).

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wccdx 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.