Сборникът (439 л.) съдържа поучителни слова и разкази, преводи на Езоповите басни и едно слово при ръкополагане (хиротония) на архиерей. Както всички читатели на Двери знаят, св. Софроний, епископ Врачански, е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, обществен деец. Роден в Котел през 1739 г., той учи в котленското килийно училище, а в 1762 г. става свещеник и сетне и учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност – преписва и подвързва книги. Преследван е и от османци, и от невежествени български свещеници.
През 1765 г. преписва История славянобългарска, донесена в Котел от преп. Паисий Хилендарски. В бележка към преписа си пише: „Тази история принесе Паисий йеромонах от Света гора Атонска и я преписахме у село Котил“.
В средата на 70-те години отива на Атон, където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици изтърпява нечувани страдания, лежи в затвора, а в Карнобатско, където живее известно време, едва не е убит.
Овдовял, ок. 1794 г. той приема монашество с името Софроний и после е ръкоположен за епископ във Враца. През 1810 г. отива във Видин и три години извършва архиерейска служба. След това отива в Крайова и в Букурещ. Там продължава книжовната си дейност. През 1806 г. отпечатва в Ръмник (Румъния) книгата Кириакодромион, сиреч Неделник, с което полага началото на новобългарската печатна книга.
През Руско-турската война от 1806-1812 г. установява връзка с командването на руските войски, за да превърне руското настъпление в освободителен за българите поход и отправя призив към българския народ да посреща русите като освободители. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на св. Софроний през 1810 г. се формира боен отряд, наречен „Болгарское земское войско“, който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. Във вече напреднала възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ.
Св. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на преп. Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение и произнася църковни проповеди на български език, преписва на простонароден български два часослова и един дамаскин (сборник с поучения), съставя два сборника, превежда. Бурния си и мъчителен живот описва в своята оригинална творба Житие и страдания грешнаго Софрония, написана ок. 1805 г. в Букурещ (днес в Санкт Петербург, дълго време останала в ръкопис). Отпечатана е във в-к Дунавски лебед през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно).
През 1964 г. Българската православна църква го причисли към лика на светците.
