Даването на всичко от себе си, ентусиазмът, чувството за отговорност са необходими предпоставки за доброто представяне на всеки хор. Това успя да ни внуши и на това да ни научи доц. Димитър Димитров, диригентът на нашия хор - на Богословския факултет, но и ръководител на известни хорове като този на патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски” и „Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният”.
Добра възможност да се почувстваме като работещ хоров колектив, а не като индивидуални солови изпълнители, беше поканата на Неврокопския митрополит Натанаил да гостуваме в неговата епархия.
И така, с вълнение и нетърпение очаквахме 27 май, деня на нашето заминаване. Радостно е, че в хора ни участват не само студенти, но и преподаватели, а дори и деканът на Богословския факултет доц. Емил Трайчев. Той подкрепяше теноровата партия, където пя и ас. Петър Стайковски. Доцент Дилян Николчев и ст. преподавател Иван Праматаров „асистираха” на басите, а ст. ас. Екатерина Дамянова, и гл. ас. Людмила Савова бяха в помощ на сопраните. В алтовата партия пя ас. Анна Маринова. Фактът, че в студентския хор на факултета пеят и преподаватели може да се обясни с това, че всеки от тях по дух си е студент (да не забравяме, че думата "студент" означава „следващ, изследващ”) и винаги ще остане такъв. Така че хорът ни е малка, сплотена и весела общност от студенти от всички курсове - хора, завършили следването си, и преподаватели.
Рано сутринта на 27 май потеглихме и първо посетихме Рилската св. обител. Там се поклонихме пред мощите на св. Йоан Рилски и се помолихме той, молитвеният застъпник на нашия народ, да благослови пътуването ни и хоровото ни участие и по неговите молитви Бог да ни помогне. В игуменарницата бяхме топло посрещнати от игумена Адрианополски епископ Евлогий и възторжено му изпяхме „Многая лета”.
След кратък престой в Рилската обител се отправихме към Благоевград. Там с отечески чувства ни посрещна Неврокопският митрополит Натанаил. След богатия обяд посетихме катедралния храм „Св. Богородица” и изпяхме няколко песнопения. Когато потеглихме към гр. Банско и гр. Гоце Делчев, бяхме приятно изненадани. Негово Високопреосвещенство, като любезен домакин, предпочете да пътува с нашия автобус, а не с неговия автомобил. Той изчака всички да се качим в автобуса и седна последен сред нас (така той пътуваше с нас през цялото време на нашето гостуване). Това многократно увеличи радостта ни.
Спряхме в Банско и се полюбувахме на чудесната природа и чистия въздух, после се поклонихме в храм „Св. Троица", изграден през 1835 г., и изпяхме тропарите на Възкресение Христово и на Св. Троица.
Привечер пристигнахме в манастира „Св. великомъченик Георги Победоносец”, с. Хаджидимово, Гоцеделчевско, където участвахме във вечерното богослужение и пяхме с голяма радост. Макар и пристигнали преди час, ние благодарение на атмосферата на обителта бяхме докоснати от молитвената тишина и уединение. Лекият вечерен полъх носеше аромата на борове. Ухаеше на свежест - ухание, което повечето от нас от години не бяха вдъхвали в големия и пълен с коли столичен град. Спускайки се към селото в ясната нощ, ние тихо пеехме различни песнопения. Сигурно всеки от вас е изпитвал чувството за вечност, чувството, че времето е спряло.
На другата сутрин хорът ни участва в светата Литургия, която беше отслужена от Неврокопския митрополит Натанаил в храм „Св. Кирил и Методий” в гр. Гоце Делчев. Вдъхновени от участието си в богослужението, ние пяхме с цялото си сърце. Голяма радост беше и това, че някои от нас приеха св. Тайни.
След св. Литургия посетихме новостроящата се сграда на митрополията. Старата беше изгоряла при пожар преди няколко години. Направи ни впечатление, че навсякъде в епархията на Негово Високопреосвещенство се ремонтираха църкви и манастири.
Посетихме и женската св. обител „Св. Богородица”, където бяхме посрещнати с много обич и радост от сестра София, която е наша колега-богослов, родом от София (в мира Радослава, близначка със Светослава, която после беше презвитера в Г. Делчев, но загина при автомобилна катастрофа преди 4 години). Установихме, че всички се чувствахме като у дома си в Неврокопска епархия. Мислехме си, колко лесно и колко естествено е човек да дарява и да получава любов в Христос, колко е хубаво да сме в общност от единомишленици.
Тържественият обяд в манастира „Св. великомъченик Георги Победоносец” ни напомни, че още малко ще се радваме на любезното гостоприемство на митрополит Натанаил и на чудесното отношение на братята на обителта, които постоянно бяха около нас и ни дадоха възможност да се почувстваме част от тяхното братство. Разгледахме новостроящото се крило на манастира и си направихме обща снимка, която да ни напомня за тези незабравими дни и часове на духовно общение и радост.
Митрополитът ни изпрати и благослови пътуването ни. Ние от своя страна му благодарихме за всичко, което той стори за нас. Най-вече затова, че се почуствахме приети и желани гости - гости, които бяха посрещни като обични чада. Благодарихме на нашия маестро г-н Димитър Димитров, който отдаде (както винаги) цялото си сърце, за да ни подготви подобаващо и ние видяхме, че с Божия помощ, и под неговото ръководство наистина можем да бъдем многогласен, но единодушен хор.
Благодарихме и на г-н декана на Богословския факултет, който с участието и присъствието си ни засвидетелства своята съпричастност към работата на нашата хорова общност.
По пътя за София пяхме песнопения и народни песни и с тъга се разделихме пред храм „Св. Александър Невски”, носейки в себе си удовлетворение от общението ни с нашите домакини и помежду си.
Рано сутринта на 27 май потеглихме и първо посетихме Рилската св. обител. Там се поклонихме пред мощите на св. Йоан Рилски и се помолихме той, молитвеният застъпник на нашия народ, да благослови пътуването ни и хоровото ни участие и по неговите молитви Бог да ни помогне. В игуменарницата бяхме топло посрещнати от игумена Адрианополски епископ Евлогий и възторжено му изпяхме „Многая лета”.
След кратък престой в Рилската обител се отправихме към Благоевград. Там с отечески чувства ни посрещна Неврокопският митрополит Натанаил. След богатия обяд посетихме катедралния храм „Св. Богородица” и изпяхме няколко песнопения. Когато потеглихме към гр. Банско и гр. Гоце Делчев, бяхме приятно изненадани. Негово Високопреосвещенство, като любезен домакин, предпочете да пътува с нашия автобус, а не с неговия автомобил. Той изчака всички да се качим в автобуса и седна последен сред нас (така той пътуваше с нас през цялото време на нашето гостуване). Това многократно увеличи радостта ни.
Спряхме в Банско и се полюбувахме на чудесната природа и чистия въздух, после се поклонихме в храм „Св. Троица", изграден през 1835 г., и изпяхме тропарите на Възкресение Христово и на Св. Троица.
Привечер пристигнахме в манастира „Св. великомъченик Георги Победоносец”, с. Хаджидимово, Гоцеделчевско, където участвахме във вечерното богослужение и пяхме с голяма радост. Макар и пристигнали преди час, ние благодарение на атмосферата на обителта бяхме докоснати от молитвената тишина и уединение. Лекият вечерен полъх носеше аромата на борове. Ухаеше на свежест - ухание, което повечето от нас от години не бяха вдъхвали в големия и пълен с коли столичен град. Спускайки се към селото в ясната нощ, ние тихо пеехме различни песнопения. Сигурно всеки от вас е изпитвал чувството за вечност, чувството, че времето е спряло. На другата сутрин хорът ни участва в светата Литургия, която беше отслужена от Неврокопския митрополит Натанаил в храм „Св. Кирил и Методий” в гр. Гоце Делчев. Вдъхновени от участието си в богослужението, ние пяхме с цялото си сърце. Голяма радост беше и това, че някои от нас приеха св. Тайни.
След св. Литургия посетихме новостроящата се сграда на митрополията. Старата беше изгоряла при пожар преди няколко години. Направи ни впечатление, че навсякъде в епархията на Негово Високопреосвещенство се ремонтираха църкви и манастири.
Посетихме и женската св. обител „Св. Богородица”, където бяхме посрещнати с много обич и радост от сестра София, която е наша колега-богослов, родом от София (в мира Радослава, близначка със Светослава, която после беше презвитера в Г. Делчев, но загина при автомобилна катастрофа преди 4 години). Установихме, че всички се чувствахме като у дома си в Неврокопска епархия. Мислехме си, колко лесно и колко естествено е човек да дарява и да получава любов в Христос, колко е хубаво да сме в общност от единомишленици.
Тържественият обяд в манастира „Св. великомъченик Георги Победоносец” ни напомни, че още малко ще се радваме на любезното гостоприемство на митрополит Натанаил и на чудесното отношение на братята на обителта, които постоянно бяха около нас и ни дадоха възможност да се почувстваме част от тяхното братство. Разгледахме новостроящото се крило на манастира и си направихме обща снимка, която да ни напомня за тези незабравими дни и часове на духовно общение и радост.
Митрополитът ни изпрати и благослови пътуването ни. Ние от своя страна му благодарихме за всичко, което той стори за нас. Най-вече затова, че се почуствахме приети и желани гости - гости, които бяха посрещни като обични чада. Благодарихме на нашия маестро г-н Димитър Димитров, който отдаде (както винаги) цялото си сърце, за да ни подготви подобаващо и ние видяхме, че с Божия помощ, и под неговото ръководство наистина можем да бъдем многогласен, но единодушен хор.
Благодарихме и на г-н декана на Богословския факултет, който с участието и присъствието си ни засвидетелства своята съпричастност към работата на нашата хорова общност.
По пътя за София пяхме песнопения и народни песни и с тъга се разделихме пред храм „Св. Александър Невски”, носейки в себе си удовлетворение от общението ни с нашите домакини и помежду си.
