Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (12 Votes)

IMG 6344Вълнуваща среща на свещеници от Бесарабия с духовници и миряни от България беше организирана по време на Седмицата на православната книга във Варна. Цветистият архаичен български език на свещениците, искрената им радост от пребиваването в България, радостта от общуването със сънародниците, трогна присъстващите на православния форум. “Ние дойдохме тук да напомним, че в Молдовска Твърдица има българи”, започна разказа за своята енория о. Владимир Паскалов. Той сподели, че иска да получи подкрепа и наставление от духовниците в родината. В същото време неговият разказ и този на о. Виталий Зелински, за живота в българските и гагаузки села на Молдова, дадоха повод за размисли на християните в България.

На срещата в Градската галерия на Варна участниците в Седмицата на православната книга чуха два разказа за две енории в две молдовски населени места – гр. Твърдица и с. Копчак. Двамата свещеници – о. Владимир Паскалов и о. Виталий Зелински, разказаха на столетните връзки и съжителство на българи и гагаузи, които създават своите селища около ядрото на енорийската общност, и днес възраждането на тези неселени места пак става чрез енорията.

Храмът трябва да се построи от енориашите, за да го ценят

DSC 3852 КопироватьО. Виталий Зелински разказва за това как с неговия събрат о. Филип създават наново енорията в гагаузкото село Копчак в южна Молдова. Те, за разлика от о. Владимир в Твърдица, нямат пряк предшественик от когото да се учат. Ние създадохме енорията по книга, разказва о. Виталий. Ние бяхме учени свещеници, образовани, и започнахме да изграждаме енорията така както сме чели в книгите. По същия начин подходихме и към хората – обучавахме ги, проповядвахме им, ангажирахме ги в енорийската дейност.

200-годишният храм "Успение Богородично" се счита за люлката на селото, казва о. Виталий. Първите заселници започнали строежа на селото от църквата, за нея използвали най-добрия строителен материал. Затова сега много от къщите са паднали, изчезнали са, но храмът е там, стои и е център на живота в селото. Когато започнали изграждането на нов храм, о. Виталий бил катогоричен, че няма да се търсят спонсори. Църквата трябва да се изгради от енориашите, за да я ценят, за да я чувстват като своя дом, счита свещеникът. Така двуетажният храм "Рождество Христово" е построен с доброволния труд и дарения само на жителите на селото.

Днес около църквата е съсредоточен общественият живот на селото. Към храма има училище за 300 деца, в което работят 10 учители, има скаутска организация, фотоучилище, детски летни лагери. Няколко пъти в годината се организират енорийски концерти, в които участват над 200 деца, а зрителите в залата са повече от 1000 човека.

Благодарение на нас се увеличи населението на селото, разказва о. Виталий. Когато венчаваме младоженци, ние им казваме, че за да извършим тайнството, трябва да обещаят, че ще родят поне 5 деца. Така повечето от енориашите изпълняват обещанието си и селото се разраства. Подхождаме сериозно и към Кръщението на децата. Обясняваме на родителите, че ако смятат да кръстят детето, а след това да не го причастяват, да не го възпитават християнски, то това е поругание над тайството и е по-добре да не пристъпват към него, категоричен е духовникът. 

Свещеникът е лидер на общността

З1024px Tvardica 2адължение на свещеника е да създава и поддържа енорията, считат свещениците от Бесарабия. Ако хората не идват в църквата, значи, че се имали въпроси, на които свещеникът не е отговорил, казва о. Виталий. Той разказва за духовника от когото се е учил – о. Илия Узун от с. Гайдар. Този свещеник не беше създал нито едно неделно училище, не беше издал нито една книга, но делото на неговия живот беше живата енория, която беше създал и опазил дори в годините на комунизма. Човек съсредоточен във вярата, който проповядваше на народа не само с думи, но с делата на своя живот и служение, разказва о. Виталий.

С много любов и дълбоко уважение си спомня и о. Владимир за своя духовен наставник и предшественик – о. Георгий, който е свещеник в Твърдица в продължение на 35 години. От него съм се научил да бъда християнин и свещеник, казва о. Владимир, той ме посочи за свои заместник в края на живота си и сега аз съм продължител на неговото дело в енорията и общността на бесарабските българи в Твърдица. 

Свещеникът е водач на народа, на когото хората имат доверие, неговата задача е да посочва кои са важните неща в живота, да дава пример, казват о. Виталий и о. Владимир. Това е мисия за цял живот.

Другата мисия на свещениците в Бесарабия е да пазят българския език, традиции, обичаи и те го изпълняват съвестно. На всеки по-голям празник хората от Твърдица се обличат с народни носии, пеят български народни песни, пазят паметта за предците дошли от далечна България, останала завинаги в сърцата им.

“За нас обаче е важно да виждаме българското не само у нас си, но да имаме и подрепата на българите от България, да отправяте молитви за нашите енории там, в Бесарабия”, каза в заключение о. Владимир.

В края на вечерта той подари на митрополит Йоан сборника с проповеди Софрние на св. Софроний Врачански, издание на енорията на храм “Св. Петка” в Твърдица.

“Когато нашите предци напускали България, те донесли със себе си една книга – Софроние на св. Софроний Врачански. Тази книга четяли не само в храма, но и в домовете си. Затова сега нашата енория направи издание на тази книга в тираж 5 000 броя и той вече се изчерпа, защото всяко семейство по традиция иска да има Софроние-то като настолна книга у дома. Подарявам ви това, което е излязло от България и пак се връща в България”, каза о. Владимир връчвайки на владиката сборника. 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wdrk6 

Разпространяване на статията: