Днес сякаш празнуваме не нещо положително и светло, а едно събитие, чието означаване като Отсичане на главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител вече навява най-малкото скръб заради свирепостта на случилото се. То е описано от светия евангелист Матей така:
Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш. И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска. А тя, подучена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат. И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. А учениците му, като дойдоха, дигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса. (Мат. 14:3-12)
Въпреки зловещия характер на това събитие то е влязло в църковния календар, за да напомня през вековете и докато свят светува за личността, делото и подвига на Предтечата на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, станал после и Негов Кръстител, а завършил по мъченически начин доблестния си живот. Защото и паметта на преобладаващата част от светците, на мъчениците, не спомня живота на хора, живели добре, тихо и спокойно, а ни дава примера на безстрашни изповедници на вярата в Иисус Христос, минали през всевъзможни изпитания на изобретателната човешка жестокост. Но ние почитаме тъкмо тяхното безстрашие, подкрепяно от силната им вяра, която ги карала да мислят и постъпват като свети апостол Павел, който казва, че за него смъртта била придобивка! (Филип. 1:21) Странно изказване, нали? Но за него и за всички тях смъртта е била придобивка, само защото за него и за тях животът е бил Христос! Нито повече, нито по-малко от това.
Нека се помолим на свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен да се застъпва за нас пред своя и наш Господ да ни дава сили и смелост да вървим по пътя си на християни.
Тропар, глас 2
Память праведнаго с похвалами: тебе же довлеет свидетельство Господне, Предтече, показал бо ся еси воистинну и пророков честнейший, яко и в струях крестити сподобился еси проповеданнаго. Темже за истину пострадав радуяся, благовестил еси и сущым во аде Бога явльшагося плотию, вземлющаго грех мира, и подающаго нам велию милость.
Споменът за праведника е с похвали, а за тебе е достатъчно свидетелството на Господ, Предтечо; наистина си се оказал най-почитан сред пророците, защото и си се удостоил във водите да кръстиш Проповядвания; затова, като с радост си пострадал за истината, си благовестил и на душите в ада Бога, явил се в плът, Който взима греха на света и ни дарява велика милост.
Кондак, глас 5
Предтечево славное усекновение, смотрение бысть некое божественное: да и сущым во аде Спасово проповесть пришествие. Да рыдает убо Иродиа, беззаконное убийство испросивши: не закон бо Божий, ни живый век возлюби, но притворный, привременный.
Славното Предтечево посичане беше някакъв божествен промисъл, за да се проповядва и на душите в ада пришествието на Спасителя; да ридае, прочее, Иродиада, поискала беззаконното убийство, защото тя не възлюби Божия закон, нито вечния живот, но лъжливия временен.
Вижте също: Св. Йоан Предтеча - по следите на неговите св. мощи
