На 21 октомври Православната църква чества Въвеждането на св. Богородица в храма. Кондакът на празника нарича Божията майка „пречист храм на Спасителя“, а тропарът я описва като „предобраз (предзнаменование) на Божието благоволение“. Богослужебните текстове свързват въвеждането на малката Мария в Йерусалимския храм с бъдещата ѝ важна роля в спасението на човечеството: да стане майка на Божия Син. В Божия дом се въвежда тази, която ще стане храм на Спасителя, ще бъде стълбата, по която Бог ще слезе на земята като човек.
С решение на Св. Синод от 1929 г. този празник в БПЦ се отбелязва като Ден на християнското семейство и православната учаща се младеж. Целта е да се обърне специално внимание на ролята на семейството и училището за приобщаването на децата и младежите към християнските ценности.
През последните години тази традиция постепенно се възстановява и във все повече населени места училището, Църквата и обществеността се обединяват на този ден със съвместни инициативи и концерти.
Песнопения от утринната на Въведение Богородично:
Отпустителен тропар, гл. 4
Σήμερον τῆς εὐδοκίας Θεοῦ τὸ προοίμιον, καὶ τῆς τῶν ἀνθρώπων σωτηρίας ἡ προκήρυξις. Ἐν Ναῷ τοῦ Θεοῦ τρανῶς ἡ Παρθένος δείκνυται, καὶ τὸν Χριστὸν τοῖς πᾶσι προκαταγγέλλεται. Αὐτῇ καὶ ἡμεῖς μεγαλοφώνως βοήσωμεν· Χαῖρε τῆς οἰκονομίας τοῦ Κτίστου ἡ ἐκπλήρωσις.
Днесь благоволе́ния Бо́жия предображе́ние, / и челове́ков спасе́ния пропове́дание, / в хра́ме Бо́жии я́сно Де́ва явля́ется, / и Христа́ всем предвозвеща́ет. / Той и мы велегла́сно возопии́м: / ра́дуйся смотре́ния Зижди́телева исполне́ние.
Днес е предзнаменованието на Божието благоволение и предвестието за човешкото спасение: Девата открито се явява в Божия храм и предизвестява на всички Христос. Нека и ние с висок глас извикаме към нея: радвай се ти, която си изпълнение на замисъла на Създателя.
Хвалитни стихири, гл. 1
1) Λαμπαδηφόροι παρθένοι, τὴν Ἀειπάρθενον, φαιδρῶς ὁδοποιοῦσαι, προφητεύουσιν ὄντως, ἐν Πνεύματι τὸ μέλλον· ναὸς γὰρ Θεοῦ, ἡ Θεοτόκος ὑπάρχουσα, πρὸς τὸν ναόν μετὰ δόξης Παρθενικῆς, νηπιόθεν ἐμβιβάζεται.
Свещено́сицы де́вы, / Присноде́ву све́тло провожда́юще, / проро́чествуют и́стинно Ду́хом бу́дущее: / храм бо Бо́жий Богоро́дица су́щи, / в храм со сла́вою де́вственною, / младе́нствующи, вво́дится.
Свещоносици девици радостно съпровождат Приснодевата и чрез Духа наистина пророчестват бъдещето: защото Богородица, бидейки Божи храм, от детенце с девствена слава се въвежда в храма.
2) Ἐπαγγελίας ἁγίας, καὶ ὁ καρπὸς εὐκλεής, ἡ Θεοτόκος ὄντως, ἀνεδείχθη τῷ κόσμῳ, ὡς πάντων ὑπερτέρα· ἣ εὐσεβῶς, προσαγομένη ἐν οἴκῳ Θεοῦ, τὴν προσευχὴν τῶν τεκόντων ἀποπληροῖ, συντηρουμένη θείῳ Πνεύματι.
Обеща́ния свята́го и плод благосла́вный / Богоро́дица вои́стинну яви́ся ми́ру, / я́ко всех превы́шшая: / Я́же благоче́стно приводи́ма в храм Бо́жий, / моли́тву ро́ждших исполня́ет, / соблюда́ема Боже́ственным Ду́хом.
На светите обети и плодът е славен – наистина Богородица се показа на света по-висша от всичко; водена в Божия дом, тя благочестиво изпълнява молитвата на родилите я, запазвана от божествения Дух.
3) Ἐπουρανίῳ τραφεῖσα, Παρθένε ἄρτῳ πιστῶς, ἐν τῷ Ναῷ Κυρίου, ἀπεκύησας κόσμῳ, ζωῆς ἄρτον τὸν Λόγον, οὗ ὡς ναός, ἐκλεκτὸς καὶ πανάμωμος, προεμνηστεύθης τῷ Πνεύματι μυστικῶς, νυμφευθεῖσα τῷ Θεῷ καὶ Πατρί.
Небе́сным воспита́на, Де́во, хле́бом / ве́рно в хра́ме Госпо́дни, / родила́ еси́ ми́ру Жи́зни Хлеб, Сло́во, / Ему́же, я́ко храм избра́нный и всенепоро́чный, / предобручи́лася еси́ Ду́хом та́инственно, / обручена́ Бо́гу и Отцу́.
Вярно хранена с небесен хляб в Господния храм, Дево, родила си за света хляба на живота, Словото; като Негов избран и всенепорочен храм ти, венчаната за Бог Отец, преди това тайнствено си се сгодила за Духа.
4) Ἐξανοιγέσθω ἡ πύλη, τοῦ θεοδόχου Ναοῦ· τὸν γὰρ ναὸν τοῦ πάντων, Βασιλέως καὶ θρόνον, σήμερον ἐν δόξῃ, ἔνδον λαβών, Ἰωακεὶμ ἀνατίθεται, ἀφιερώσας Κυρίῳ τήν ἐξ αὐτοῦ, ἐκλεχθεῖσαν ὡς Μητέρα αὐτοῦ.
Да отве́рзется дверь Богоприя́тнаго хра́ма: / храм бо всех Цари́ и Престо́л, / днесь со сла́вою внутрь прие́м, / Иоаки́м возлага́ет, освяти́в Го́споду / от Него́ избра́нную в Ма́терь Себе́.
Да се отвори вратата на богоприемния храм, защото днес Йоаким, като я взе, със слава предава вътре тази, която е храм и престол на Царя на всичко и която той беше посветил на Господ, избраната от Него за Негова майка.
Слава и нине, гл. 2
Σήμερον τῷ Ναῷ προσάγεται, ἡ Πανάμωμος Παρθένος, εἰς κατοικητήριον τοῦ παντάνακτος Θεοῦ, καὶ πάσης τῆς ζωῆς ἡμῶν τροφοῦ. Σήμερον τὸ καθαρώτατον ἁγίασμα, ὡς τριετίζουσα δάμαλις, εἰς τὰ Ἅγια τῶν Ἁγίων εἰσάγεται· ταύτῃ ἐκβοήσωμεν, ὡς ὁ Ἄγγελος· Χαῖρε μόνη ἐν γυναιξὶν εὐλογημένη.
Днесь в храм приво́дится Всенепоро́чная Де́ва, / во оби́телище Всецаря́ Бо́га / и всея́ жи́зни на́шея Пита́теля; / днесь Честне́йшая Святы́я, / я́ко триле́тствующая Ю́ница, / во свята́я святы́х вво́дится; / Той возопии́м, я́ко А́нгел: / ра́дуйся, Еди́на в жена́х Благослове́нная.
Днес всенепорочната Дева се води в храма, за да бъде обиталище на Всецаря Бог, Който поддържа целия ни живот; днес пречистата светиня като тригодишна телица се въвежда в Святая святих; нека като ангела извикаме към нея: радвай се, единствена благословена сред жените.
Кондак, гл. 4, Вознесийся на крест
Ὁ καθαρώτατος ναὸς τοῦ Σωτῆρος, ἡ πολυτίμητος παστὰς καὶ Παρθένος, τὸ ἱερὸν θησαύρισμα τῆς δόξης τοῦ Θεοῦ, σήμερον εἰσάγεται, ἐν τῷ οἴκῳ Κυρίου, τὴν χάριν συνεισάγουσα, τὴν ἐν Πνευματι Θείῳ· ἣν ἀνυμνοῦσιν Ἄγγελοι Θεοῦ· Αὕτη ὑπάρχει σκηνὴ ἐπουράνιος.
Пречи́стый храм Спа́сов, / многоце́нный черто́г и Де́ва, / свяще́нное сокро́вище сла́вы Бо́жия, / днесь вво́дится в дом Госпо́день, благода́ть совводя́щи, / яже в Ду́се боже́ственном, / юже воспева́ют ангели Бо́жии: / сия́ есть селе́ние небе́сное.
Пречистият храм на Спасителя, скъпоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на Божията слава днес се въвежда в дома Господен, въвеждайки със себе си и благодатта от божествения Дух; нея Божиите ангели възпяват: тя е небесната скиния!
Превод: Иван Ж. Димитров
Тропар, стихири на „Всякое дихание“ със славата и кондак на празника в изпълнение на Никола Антонов:
