Тази година Седмицата на православната книга във Варна беше съпътствана и с културна програма, която включваше фотоизложба и концерти с църковна музика.
Фотоизложбата "Поклонническият път „Рилският Чудотворец“", разположена във фоайето на община Варна, беше открита от отец Василий Шаган. В нея са включени 16 фотографии, направени това лято по време на поклонническия поход от София до Рилския манастир. Преходът се състоя от 1 до 6 август за шеста поредна година и в него се включиха повече от 200 души. В изложбата са представени снимки на фотографите Стефка Борисова, Иван Шишчев и Георги Манолов.
Инициаторът и ръководител на поклонническия път доц. д-р Павел Павлов, който също беше участник в Седмицата на православната книга, благодари на организаторите на изложбата, които по този начин правят повече хора съпричастни на идеята за молитвен път до обителта на св. Йоан Рилски Чудотворец. Доц. Павлов призова участниците във форума догодина да вземат участие в поклонническия път и да преживеят опита от съвместната молитва, споделения път и духовното общуване.
В програмата на форума тази година бяха включени доклади, изказвания и изпълнения, свързани с църковната химнография. Безпорно един от най-интересните и авторитетни специалисти в тази област беше гостът от Гърция – митрополитът на Едеса Йоил, който е автор на службите в чест на св. Лука Войно-Ясенецки и на св. Паисий Светогорец. На въпрос на Двери, дали днес в Гърция има много химнографи, които да творят богослужебни текстове, той отговори, че действително в Гръцката църква има много химнописци и че харизмата на химнографията е личен дар, но не е рядък. Някои от съставяните текстове са много добри, а други посредствени и Църквата естествено включва в употреба по-добрите. Като проблем обаче митр. Йоил посочи факта, че новите химнописци имат все по-сериозен проблем със старогръцкия език, на който се пише богослужебната литература в Гърция. Това би могло да доведе до ситуация в бъдеще, когато богослужебните текстове ще бъдат съвсем неразбираеми.
Службата на св. Паисий, написана от митрополит Йоил, не е единствената в Гърция. Такава е съставена и в манастира Суроти, основан от светеца, но специалисти в областта на химнографията определиха написаната от владиката като по-сполучлива не само като текст, но и като ритмика.
Като забележително беше окачествено изданието на Молебния канон на св. Богородица, преведен на български и нотиран от прот. Кирил Дидов, духовен надзорник на Софийска епархия. О. Кирил представи изданието на канона, а на последната вечер на православния форум той и хор, ръководен от Андрей Касабов, изпълниха откъс от молебена, използвайки само текста, без нотите. “Тази вечер се изпълни една моя младежка мечта”, сподели пред залата о. Кирил Дидов. Още като студент в Гърция той чува в един манастир подобно изпълнение на канона на гръцки и пожелава един ден това да стане на български. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан сподели, че преводът и нотирането на Молебния канон на св. Богородица е проект, стартирал преди няколко години с благословението на блаженопочиналия патриарх Максим и със силната подкрепа на сегашния предстоятел на БПЦ патриарх Неофит. Митрополит Йоан отбеляза, че не само преводът от гръцки на български е добър, но и сричково е много добре сложен. Изпълнението на канона на български доказа, че църковната химнография може да звучи прекрасно и на български език, при това текстът да бъде разбран и осмислен от богомолците в пълнота.
Два доклада на Андрей Касабов, секретар на Софийска митрополия и докторант по музика в БАН, допълниха химнографската тема по време на Седмицата на православната книга. Изложенията на г-н Касабов бяха илюстрирани с кратки концерти на хор под негово ръководството, който изпълни различни по вид и сложност църковни песнопения.
Певците не ограничиха изявите си само пред публиката в залата на община Варна. Импровизиран концерт с български народни песни те изпълниха и по време на вечерята на третата вечер на Седмицата на православната книга, за да демонстрират пред гостите от Гърция и Русия красотата на българския фолклор. Надпяването на хористите и свещениците продължи до късно вечерта, а към него се присъединиха и певците от Гърция.
Това показа, че включването на църковните изкуства в програмата на Седмицата на православната книга обогатява до голяма степен съдържанието й и помага за сплотяването на участниците.
