На 10 септември в духовно-просветния център “Св. арх. Михаил” във Варна духовници, богослови и педагози от различни страни разсъждаваха върху проблемите на православното възпитание и образование днес. Семинарът беше открит от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в присъствието на специалния гост на семинара - Лимасолския митрополит Атанасий.
В словото си митрополит Йоан подчерта, че задачите пред православната педагогика днес са свързани “не само с това да научим децата на истините на православната вяра, но и с това да научим сами себе си на тях и едва след това да учим по-малките. Без преувеличение към педагогическия процес можем да отнесем думите на Господ Иисус Христос за дървото, което ражда лош плод: “Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън”. Защото педагогическият процес е именно раждане, не обучаване в истини, които са ни чужди, а раждане. А можем ли да родим у някого нещо, което го няма у самите нас?” Владиката благослови работата на семинара с думите: “С надеждата, че все още онова, което имаме да дадем на нашите деца, е повече от това, което можем да вземем от тях, призовавам над вас Божието благословение”.
Пръв по въпросите на религиозното образование говори Лимасолският митрополит Атанасий, който каза, че според светите отци възпитанието на човека започва още преди раждането му, докато е в утробата на майка си; науката днес също говори за пренаталното възпитание. От всички определения за религиозното възпитание Лимасолският митрополит окачестви като най-удачно даденото от св. апостол Павел, а именно: православната педагогика е "раждане в Христос". Този процес обаче е мистичен и се извършва в Църквата. А Църквата е свята майка, която ражда чеда за царството Божие. Държавата не може да извършва този процес и затова Църквата не бива да разчита на нея за религиозното образование и възпитание. Когато държавата подпомага Църквата в религиозното образование, както е в Гърция и Кипър, тогава цялото общество е облагодетелствано. Но трябва да се има предвид, че държавната подкрепа за Църквата крие и голяма опасност, защото може да подмени църковните приоритети и вместо на Бога вярващите да започнат да разчитат на силните на деня и на политиците, а Бог не иска това. Самият Лимасолски митрополит беше раздвоен в оценката си за ползите от религиозното образование в училищата в Гърция и Кипър. Според него опитите то да бъде ограничено или дори премахнато рано или късно ще се увенчаят с успех, но той не е сигурен, дали това няма да е за добро. Като основен проблем той изтъкна качеството на преподавателите по религия в държавните училища, някои от които са атеисти и преподават този предмет по принуда, без да крият това от учениците. Това нанася по-голяма вреда на децата, отколкото ако нямаше такъв предмет.
Същото мнение изказа и архим. Хризостом Майдонис, който в своята презентация за мисията на православната църква в Африка, подчерта, че религиозното образование и възпитание на народа е на първо място дело на духовниците, на хората в Църквата, а не на държавата. Той посъветва българските духовници да не чакат, а да работят.
За семейството като основната среда за християнското възпитание говори прот. Александър Торик от Руската православна църква. Той изброи различни начини за възпитаване на децата в християнски дух, като открои развиването у децата на любов към качествената литература – светска и духовна. “От момента, когато детето се научи да чете само, трябва да започне възпитаването у него на любов към четенето, а след прочитането на всяка книга е нужно съвместно обсъждане с родителите на съдържанието и извеждането на нравствена поука, съответстваща на възрастта на детето”.
В работата на семинара със свои доклади се включиха Атанасий Зоитакис от Московския държавен университет, който говори за просветителското дело на св. Козма Етолийски, организирал в гръцките земи по време на турското господство впечатляваща мрежа от училища за ученици от различни възрасти. Той разкри принципите в педагогическата дейност на св. Козма, които са сравними със съвременните постижения на педагогиката.
За единството на обучението, възпитанието и практиката като условия за постигане на цялостност говори доц. д-р Магдалена Легкоступ от ВТУ, която постави този принцип в контекста на светоотеческото учение на св. Кирил Йерусалмски и св. Йоан Златоуст.
Един нов подход за преподаване на знания за християнството в българското училище беше представен от д-р Полина Спирова и Златина Каравълчева пред участниците в семинара. Бяха представени основните принципи, залегнали в изготвения от тях образователен модел за преподаване на знания за християнството на учениците в началния етап. Според авторите на този модел е необходимо както обществото, така и църковните среди да осъзнаят различията между вероучението като средство за образоване на младежите във вярата и преподаването на знания за християнството, което не изхожда от предпоставката, че обучаваните ученици изповядват като своя лична вяра християнството. Основания за такова различие могат да бъдат намерени както в примера на Христос като педагог, така и в подвижническата книжнина, която е носител на многовековния педагогически опит на Църквата. Евангелието и православното предание определят като недопустимо насилието върху съвестта на човека и изискват отношенията между човека и Бога да бъдат поставени на здравия фундамент на свободата – този Божи дар, даден още на прародителите в рая. За да бъде една концепция за религиозно образование адекватна и работеща, тя трябва да отчита задължително реалността, в която ще се прилага, както и целите, които това образование си поставя. По отношение на съвременното българско училище реалните условия налагат да се намери отговор на въпроса: как може да се говори за Христос на деца и младежи, които не са вярващи, чиито родители също не са вярващи, и в рамките на училищна система, която разбира светското образование като атеистично?
В този контекст основните принципи на предложения образователен модел бяха: уважение към личността, диалогичност, ненасилие, свобода на избора. Това напълно съвпадна с едно от посланията към педагозите на митрополит Атанасий: че в своята дейност те трябва да уважават свободата на учениците и да не ги насилват да приемат възгледи, които не могат да разберат и на този етап от живота си не приемат.
Тази концепция е въплътена в две учебни помагала за интегриране на знанията за християнството в учебната програма за 1 и 2 клас. На присъстващите в залата учители бяха раздадени учебните пособия, за да подпомогнат педагогическата им работа.
Обобщение на семинара направи о. Василий Шаган, като отбеляза, че темата за религиозното образование и катехизацията е особено актуална в нашата Църква. Затова й беше отделено значително място в програмата на Седмицата на православната книга. О. Василий се обърна към свещениците и педагозите с призив да не оскъднява ентусиазмът им, да продължават срещите и обмяната на опит за взаимна подкрепа на тези, които се трудят на това поприще. Решението ще дойде от самите нас, а държавните институции могат само да ни подкрепят.
