„Очевидно има пауза в отношенията между двете институции". Така коментира в интервю за Радио Пловдив богословът доц. д-р Мариян Стоядинов искането на Българската православна църква Народното събрание да търси нейното мнение при обсъждането на закони, които имат връзка с “развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост".
В отворено писмо патриарх Неофит отбеляза, че Църквата не е била попитана за мнение по обсъждания Закон за предучилищното и училищното образование. Представители на организацията не са били поканени и на двете четения на закона в парламентарната комисия по образованието и науката.
По думите на богослова, напълно естествено е БПЦ да поиска възстановяването на сътрудничеството между двете институции в това управление на страната.
„Църквата и държавата изглеждат като две напълно различни вселени. За Църквата е нормално да има цар, народът да е благочестив и православен, нормално е войнството да е христолюбиво, докато в държавата – другата паралелна реалност, нещата се сменят на всеки 4 - ти години, а понякога и по-често. Образованието ни е функция не само на ресорното министерството, а и на някаква политическа воля, дори и на световната банка, на неправителствения сектор. В този смисъл е логично Църквата да търси в лицето на държавата един константен партньор. Отсреща обаче такъв няма", отбеляза Стоядинов.
Той подчерта, че колкото и да са променливи нещата в държавата, трябва да се запазят трайните християнски и духовни ценности и точно в това се състои ролята на Църквата.
По отношение на отново поставения въпрос за въвеждането на вероучение в българските училища, богословът заяви, че е напълно нормално БПЦ да иска това:
"Въпросът за въвеждането на вероучение в училище е също част от тези две паралелни Българии, за които споменах. Единственото място, където в светското образование в България се говори за религия, това е висшето образование – в богословските факултети и катедри. Това е единственото място, където Църквата е постигнала това, което иска от държавата. В същото време обаче Църквата внезапно казва: "А, не, това не ни харесва, защото държавата го администрира. Ние ще си направим нещо отделно!" В същото време сферата, където няма подобно сътрудничество е именно периодът - от детската градина до 12 клас. Логично е Църквата да иска това да стане така, както си го представя. От другата страна обаче й отговарят: добре, вие искате нещо, но не сте единствените. Заедно с вас на масата ще седне световната банка, неправителствените организации, останалите вероизповедания и всички, които имат какво да кажат по темата. И вашето мнение ще бъде само едно от всички, които ще се изкажат".
Изказването на министъра на образованието Тодор Танев, според който въпросът за въвеждане на вероучение в българското училище трябва да се постави за широко обществено обсъждане и сериозен разговор, Мариян Стоядинов коментира така:
„Четейки между редовете, министърът казва: няма да стане, както искате, дори няма да стане както ние си мислиме, защото всъщност ние не знаем какво искаме. За държавата и чиновниците в МОН религиозната тематика е някаква митична гора, в която има мечки, вълци, таласъми и какво ли не още, и те казват: ние не искаме да влизаме вътре. Те се пазят като дявол от тамян от подобна реалност. И когато църквата им казва - няма нищо страшно, ние сме там от хиляда, две хиляди години, те казват- а, не, чакайте, ще съберем една по-голяма дружина, ще дойдат дървосекачи, бракониери, трети, четвърти, пети, десети и тогава ще решим да влизаме в гората. Но реално никой не влиза - вече двайсет и повече години".
Според доц. М. Стоядинов, темата за въвеждането на вероучение в българските училища се подема от всеки министър на образованието в годините назад, но всеки един на практика заявява, че той не може да реши този проблем и че дори Народното събрание не може да го реши, а е нужна "широка обществена дискусия". "Такава обаче едва ли ще се случи", счита доц. М. Стоядинов.
„За да се вземе такова решение трябва смелост, визия и воля. Такива обаче в момента няма и затова се казва, "каквото реши широкото обществено обсъждане".
Мариян Стоядинов коментира още, че няма "политическо време управниците да вникнат в християнските и духовни ценностти, защото докато някой се ориентира за какво става дума, мандатът му свършва и идва някой който започва да се учи от нула".
На въпроса какво попречи на въвеждането на религията като редовен предмет в училище, доц. Стоядинов счита, че причината е в липсата на култура на диалога у нас. "Където такава култура присъства, ангажираните в спорен казус страни сядат на масата на диалога и дискутират проблема седмици, месеци, дори година, ако е необходимо. При нас такъв разговор не може да се случи".
"Форматът за преподаване на предмета може да бъде двоен, дори троен - това е тема на отделен разговор. Едно е вероучението от времето на една абсолютна или конституционна монархия, а трето е преподаването на знания за християнството в съвременния контекст. Ако Църквата обаче има за свой идеал конституционната монария, очевидно е, че нейната представа за вероучение няма как да се случи - не може случвалото се в началото на XX век да се пренесе автоматично и без проблеми в XXI в. Ако Църквата иска това, то тя няма как да го получи, защото не съществува държавата, която може да й го даде. Държавата, с която Църквата сега епистоларно комуникира, сега е друга. И с тази друга държава трябва да се говори по друг начин. Трябва да се търси начин да получиш своето във възможните граници, защото ако искаш максималното, то никога няма да го получиш от тези хора".
"Факт е, че държавата няма визия какво да прави с религиозната проблематика, как да се изучава тя. По този начин духовността, която е люлка на всяка цивилизация, култура и образованост, е оставена на индивидуално оцеляване, решение и избор. Като казах преди малко, вероучението има две страни: едната възможна - да се преподава вероучение по модела от преди 9 септември 1944 г., и другата възможност, която е факт в много европейски страни, е преподаване на знания за християнството, за религиозното изобщо, не в контекста на един или друг предмет, а като нещо обособено".
