140 години от смъртта на митрополит Иларион Макариополски

На 4 юни се навършват 140 години от кончината на митрополит Иларион Макариополски - висш български духовник, един от водачите на църковно-народната борба. Роден в гр. Елена през 1812 г., става монах в Хилендарския манастир (тогава още с преобладаващо българско братство) през 1832 г., а през 1858 г. е ръкоположен за Макариополски епископ на Цариградската патриаршия. В това си качество оглавява борбата за църковна независимост на българите и от Великден 1860 г. спира да поменава Цариградския патриарх - действие, известно като "Великденската акция". Заточен от турската власт по искане на патриаршията, след освобождаването си Иларион продължава борбата в Цариград, а когато се учредява Българската екзархия, е избран за Търновски митрополит (1872 г.). Основава Петропавловската духовна семинария в манастира "Св. Петър и Павел" над град Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г. в Цариград и е погребан в двора на българската църква "Св. Стефан" на Златния рог.

В словото си за митрополит Иларион Търновският митрополит Климент (Друмев) казва: "В този живот ние друго не виждаме освен силна любов към народа, дълбока преданост към праотеческата наша вяра православна и към народната правда и всегдашна готовност да жертвува мило и драго за защитата на тази света народна правда. А това е то, що ни заповедува той! Това е то, което иска той от нас да правим, ако желаем да бъдем негови верни последователи и любими другари! След дълга и упорита борба българският народ придоби своите църковни правдини. Но тези правдини тряба да се запазят и да се получи от тях всичка онази полза, която тряба. Обаче както за придобиванието на тези правдини се изискваше труд, постоянство, самопожертвование от страна на много народни труженици, такава също преданост, такъв също труд, също постоянство и самопожертвование се изисква и за запазванието на тези правдини. Пред нас стои хубаво, светло бъдуще, но за да се постигне то, изисква се труд, благоразумие, постоянство. Основата на това светло бъдуще е положена вече от нашите народни дейци и труженици. Тряба на тази основа ние, наследниците на тружениците народни, да издигнем зданието на нравственото народно благополучие. Ето защо тържествуванието памятта на народните наши труженици било би недостойно за нас, недостойно и за нашите труженици и безполезно за самите нас, ако се ограничехме само с едно вънкашно възпоменание и тържествувание; ето защо в такива случаи ние чуваме думите: "Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам" (Йоан 15:14).