Най-новият брой на списание „Светодавец” е посветен на жестокия атентат в храм „Св. Неделя”, случил се преди 90 години. Годишнина ни накара да подготвим този тематичен брой и да си спомним това събитие, да си припомним, за да не забравяме никога.
Когато започнахме да подготвяме посланията на някои от митрополитите от миналото, като например това на Пловдивския митр. Максим или статията на архимандрит Борис (впоследствие Неврокопски митрополит), останахме изненадани колко актуални са думите им и сега. Учудващото е, че за 90 години сякаш нещата не са се променили много. В словото си митрополит Максим казва: „Особено Църквата викаше към Правителствата Български да запазят народа, да запазят училищата от покварата, от безбожие, обаче нейният глас малко се слушаше, а понякога хич се не слушаше! Църквата не един път е настоявала, убеждавала и предвиждала сегашните резултати – колкото печални, толкова и гибелни за Отечеството ни. Но „людие не восхотеша разумети” (из службата на Велики петък)!”.
Няма как в едно малко списание като нашето да поберем всичко писано за атентата, затова и в общи линии се опитахме да очертаем реакциите на Българската православна църква, на обществениците, на медиите.
В новия брой на Светодавец ще намерите интервю с д-р Венцислав Каравълчев, с когото Божин Дончев разговаря за атентата, жертвите, реакциите и поуките.
Ще прочетете за реакциите в българския периодичен печат веднага след атентата и, не на последно място – ще видите снимки от погребението и от панихидата за всички загинали и ще прочетете посланието на тогавашния български Св. Синод, както и посланията на двама митрополити – Софийски Стефан и Пловдивски Максим.
Ще можете да се запознаете и със статията на архимандрит Борис, озаглавена „Мъченичество”, писана по повод на 40-тия ден от погребението на невинно загиналите.
Някои неща се променят с времето, други обаче остават същите, непроменени, за да може да се помнят и да стоят като „обица на ухото” на всички бъдещи поколения. Такава „обица” е и атентатът в катедралата „Св. Неделя” – атентат, който трябва да се помни в историята на България.
