Велики петък. Денят за възпоменаване на Христовите страдания. Това правим вече 2000 години вярващите в Иисус като Христос и Господ, въплътен Божи Син, пострадал за изкуплението и спасението на всички хора. Стотици църковни поети и песнописци са възпели от душа и сърце човеколюбивото снизхождение и спасителните страдания на Господ Иисус Христос. Един от най-хубавите текстове, който има и прекрасна мелодия в източноцърковната певческа практика, е стихирата „Тебе обеющагося”. Предлагаме я в гръцкия оригинал и в превод на български и църковнославянски език.
Слава… и сега… самогласен, гл. 5
Тебе, Който се обличаш със светлина като с дреха, като Те свали от дървото Йосиф заедно с Никодим и Те съзря мъртъв, гол, непогребан, потъна в съчувствен плач, ридаеше и казваше: о, пресладки Иисусе, Когото преди малко слънцето като видя да висиш, обгърна се с мрак и земята от страх се разтресе, а завесата на храма се раздра; но ето, сега виждам Тебе, Който заради мене доброволно прие смърт! Как да Те погреба, Боже мой? Или как да Те повия с плащаница? С какви ръце да се докосна до Твоето нетленно тяло? Или с какви песни да възпея Твоята смърт, Милостиви? Величая Твоите страдания, възпявам и погребението Ти заедно с възкресението, като казвам: Господи, слава на Тебе!
Слава… и ныне… самогласен, гл. 5
Тебе одеющагося светом, яко ризою, снем Иосиф с древа с Никодимом и, видев мертва нага непогребена, благосердный плач восприим, рыдая, глаголаше: увы мне, Сладчайший Иисусе! Егоже вмале солнце на Кресте висима узревшее мраком облагашеся, и земля страхом колебашеся, и раздирашеся церковная завеса: но се ныне вижу Тя, мене ради волею подъемша смерть. Како погребу Тя, Боже мой, или какою плащаницею обвию? Коима ли рукама прикоснуся нетленному Твоему Телу? Или кия песни воспою Твоему исходу, Щедре? Величаю Страсти Твоя, песнословлю и погребение Твое со Воскресением, зовый: Господи, слава Тебе.
Δόξα... καὶ νῦν ... Ἰδιόμελον Ἦχος πλ. α'
Σὲ τὸν ἀναβαλλόμενον, τὸ φῶς ὥσπερ ἱμάτιον, καθελὼν Ἰωσὴφ ἀπὸ τοῦ ξύλου, σὺν Νικοδήμῳ, καὶ θεωρήσας νεκρὸν γυμνὸν ἄταφον, εὐσυμπάθητον θρῆνον ἀναλαβών, ὀδυρόμενος ἔλεγεν· Οἴμοι, γλυκύτατε Ἰησοῦ! ὃν πρὸ μικροῦ ὁ ἥλιος ἐν Σταυρῷ κρεμάμενον θεασάμενος, ζόφον περιεβάλλετο, καὶ ἡ γῆ τῷ φόβῳ ἐκυμαίνετο, καὶ διερρήγνυτο ναοῦ τὸ καταπέτασμα· ἀλλ' ἰδοὺ νῦν βλέπω σε, δι' ἐμὲ ἑκουσίως ὑπελθόντα θάνατον· πῶς σε κηδεύσω Θεέ μου; ἢ πῶς σινδόσιν εἱλήσω; ποίαις χερσὶ δὲ προσψαύσω, τὸ σὸν ἀκήρατον σῶμα; ἢ ποῖα ᾄσματα μέλψω, τῇ σῇ ἐξόδῳ Οἰκτίρμον; Μεγαλύνω τὰ Πάθη σου, ὑμνολογῶ καὶ τὴν Ταφήν σου, σὺν τῇ Ἀναστάσει, κραυγάζων· Κύριε δόξα σοι.
Превод на български: Иван Ж. Димитров
Стенописът е от манастира Ставроникита, Света Гора
