Освен Патриаршеско и синодално пасхално послание до всички православни християни на БПЦ, от няколко години отделни пасхални послания до клира и народа на своята епархия започнаха да отправят управляващите архиереи от почти всички митрополии на БПЦ. Чрез тях митрополитите поздравяват с най-големия празник своите духовници и миряни, посочвайки важността на Христовото Възкресение и неговото значение за нашето спасение. Митрополитите често дават и практически нравствени насоки за живота на своите епархиоти, посочвайки християнските добродетели като необходими за личното спасение и нормалния живот на християнската църковна общност.
Тази година за първи път и митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф последва почина на своите събратя и изпрати отделно послание до своите епархиоти на двата континента по случай Възкресение Христово. В него между другото той казва: „Такава е значимостта на Христовото Възкресние: Христос умря, но също и възкръсна, като подари живот на всички в гробовете – живот в цялата му пълнота. Живот без край. Живот без сълзи и болест. Живот – вълнуващ и пулсиращ!”. Целият текст на посланието – тук.
Сливенският митрополит Йоаникий в посланието си възкликва: „Възкресение Христово! Празник величествен и славен! Тържествен и победоносен! Празник, който ангелите възпяват на небесата и човеците прославят на земята! Светата Църква възпява този пресветъл ден като празник на празниците, тържество на тържествата и победа на победите, защото е победа над дявола, ада и смъртта. „Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта победи и на тия, които бяха в гробовете, живот дари!”. Колко е голяма разликата между живота и смъртта, между небесното и земното, между вечното и временното, между тлението и нетлението”.
Видинският митрополит Дометиан в пасхалното си послание свързва възраждащата се пролетна природа с Празника на празниците. „Ведно с разцъфващата природа с нестихваща радост празнуваме светлото Възкресение Христово, което днес така тържествено светата Църква отбелязва, което е славно и велико, единствено и неповторимо по рода си събитие в цялата човешка история. То е най-дълбоката и непоклатима основа на нашата православна вяра и на неизменното ни очакване за всеобщо възкресение и живот в бъдещия век! Светлината на дивното тридневно Възкресение на нашия Господ и Спасител може да разсее мрака в човешките души, да прекрати дълбоката нощ на отчаянието и да ни озари с всеопрощаващата Божия любов, която целият мрак на света не може да помрачи (Иоан 1:5)”.
Великотърновският митрополит Григорий пожела на епархиотите си: „Христос винаги да възкръсва в нашето отечество и нашите души и ние винаги да възкресяваме любовта между народите и най-вече между нас и за нас, българите”.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан изяснява в посланието си богословското значение на празника Пасха и го свързва с нашето лично преживяване на вярата и връзката ни с Христос. Митрополитът предупреждава епархиотите си: „Ако ние сме се поколебали във вярата, ако в душата са ни влезли съмнения, ако сме отпаднали или сме си тръгнали от Църквата, подобно на юдейските първосвещеници, ние пропъждаме от себе си мисълта за Възкръсналия Христос, защото страшно е за нас Христовото Възкресение. Ако сме извършили тежък грях и ни изобличава съвестта в невярност към Христос и Неговите заповеди, на нашето сърце лежи камък, който загражда входа към него в светлината на Възкресението. Ако сме се потопили в житейски дела и сме им отдали сърцето си, то не усеща напълно радостта. Особено ако у нас има неприязън или, още по-лошо, вражда към ближните, ако ги осъждаме и се превъзнасяме над тях – ние не можем да се радваме на срещата с възкръсналия Господ. Тогава или се съмняваме в деня на Възкресението, подобно на разколебалите се ученици, или не вярваме, както Неговите врагове, или подсъзнателно не желаем среща с Него.
Но ние вярваме, че любовта никога няма да умре, а винаги ще живее, защото тя е душата на доброто. А любовта е Бог, любовта е Божият Син, възкръснал от мъртвите. Любовта не може да бъде погребана никога, в гроба на смъртта не може да изтлее. Тя вечно ще бъде жива, вечно ще бъде на светъл трон – трона на нашите сърца, и в полета на нашите извисени към Бога молитви. Нека един друг се прегърнем, да простим на тези, които ни ненавиждат, и радостно да въкликнем: Христос воскресе! Во истину воскресе! Амин”.
Русенският митрополит Наум също изяснява дълбокото богословско и спасително значение на Възкресение Христово и набляга на нашето преживяване не само на празника, но на плодовете от спасителното дело на Христос. Архиереят призовава: „Нека всички днес – с едно сърце и една уста, възпеем и прославим възкръсналия Жизнодавец, в Когото – по думите на апостола – „имаме изкупление чрез кръвта Му” и „прошка на греховете по богатството на Неговата благодат” (Еф. 1:7)! „Който стана за нас премъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление” (1 Кор. 1:30), дарявайки ни нов живот в Църквата Си, придобита чрез драгоценната Му кръв, пролята в спасителните страдания, които Той принесе на Кръста в проява на Своята божествена, жертвена любов и ни спаси от властта на преизподнята, като положи душата Си за нас, за да имаме живот „в изобилие” (Иоан 10:10). Във всичко подражавайки на Иисус, нека и ние, възлюбени, отдаваме нашата жертвена любов за ближните си, вървейки по тесния път на завещаните ни от Христос добродетели. Да се стремим във всеки ден от своя живот да въплъщаваме в делата си спасителните плодове на Христовото Възкресение, помнейки Господнята повеля: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят небесния ваш Отец” (Мат. 5:16)!”.
