Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (23 Votes)

IMG 20141215 104820По-малко от месец преди Рождество Христово Ваня, продавачката на „Църковен вестник”, на която помогнаха това лято десетки читатели на Двери, вече е настанена в Дом за стари хора в Горна Баня, където намери подслон, грижа и сигурност. Това лято Ваня беше намерена на улицата, пребита, без да помни къде живее и как да се върне в дома си. Беше й открадната личната карта и всякакви документи. Заради леката форма на деменция беше невъзможно да се разбере със сигурност, какво й се е случило. Тогава десетки хора от цялата страна и чужбина изпратиха пари и предложиха помощ, за да бъде осигурена първоначална грижа за Ваня, да има храна, да й бъде издадена лична карта, да се уредят документите й за настаняване в подходящо заведение. В рамките на десет дена бяха събрани повече от 1500 лв., с които беше осигурена грижата за нея, храната, прегледи, и други необходими дейности. През лятото стана ясно, че деменцията на възрастната жена се засилва и тя не може да живее сама в общинското жилище, в което е настанена от години. Необходим й беше постоянен надзор, иначе Ваня напуска дома си и не успява да се върне, не може да се грижи сама за себе си, с което затруднява съквартирантките си и съседите. С настъпването на зимните месеци изгубването й в града можеше да има фатални последици за нея.

От началото на декември Ваня е настанена в дом за стари хора в Горна Баня, където е обгрижвана денонощно. Тя пак е посещавана от хората, които я обичат, има общуването с тях, но има и сигурността на дом, в който основните й потребностите са осигурени.

Случаят с Ваня повдигна отново въпроса за социалната дейност на Българската православна църква. Този случай е показателен с това, че представя съдбата на най-уязвимите членове на нашето общество – самотни хора, без роднини, най-често със сериозни здравословни проблеми, които са изгубили документите си и на практика са оставени на произвола. Това са хората, които си „нямат човек” (Йоан 5:7). Държавната социална грижа изисква нуждаещият се от помощ да подаде набор от документи, който човек в подобно състояние – стар, болен, самотен, с деменция - няма как да събере сам. Затова тези хора остават извън държавата и грижата й. Основният проблем при грижата за тях не е липсата на пари. Някои от тези стари хора имат необходимите средства, но поради напреднала деменция или липса на лични документи не могат да разчитат на тях. Те могат да се надяват само на милосърдие, а милосърдието се ражда в Църквата. Затова и социалната дейност на Църквата следва да е насочена именно към тези, които си нямат човек, които са отхвърлени, изоставени и самотни. Случаят с Ваня показа също така, че именно църковната общност прояви милосърдие, давайки всеки каквото може, за да се помогне на жената. В грижата за Ваня се включиха хора от различни енории, по много начини, проявявайки към нея именно състрадание, желание да й се помогне като на човек.

Случаят с Ваня не е единичен. В София има и други християни, които при сходни ситуации са поели грижата за самотни стари хора. Но ако това се прави организирано, координирано от църковна институция, няма да се налага при всеки нов случай помагащите хора да се запознават с изискванията на социалните служби, да търсят начини за помощ и подкрепа, а ще има изграден модел за работа в подобни ситуации. За съжаление както просветната дейност, така и социалната все още не е в кръга на активните дейности на митрополиите на БПЦ.

На снимката: Ваня в дневната на дома за стари хора в Горна Баня

Още по темата:

 Продавачка на „Църковен вестник” остана на улицата

Как да помогнем на Ваня: конкретни предложения

Читатели на Двери от цял свят помогнаха на Ваня

 


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9duxa 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.