Напусна ни, за да отиде на по-добро място, една истинска народна будителка от последните десетилетия – Надежда Мадолева. И си отиде след поредното отбелязване на деня на народните будители, когато обикновено се съсредоточаваме върху някогашните будители. Тя нямаше онова официално признание, нито се стремеше към такова. Но беше наистина будителка народна.
Надежда Христова Хаджирайкова, по мъж Мадолева, е родена в Габровско през 1939 г. Знаехме я като дългогодишна учителка, а и също дългогодишна директорка на 41-о СОУ „Св. патриарх Евтимий” в София. Тя стана известна и в църковните среди с настояването си да се преподава вероучение в нейното училище, дори построиха параклис в двора му, посветен на Търновския и всебългарски светител. Обикаляше в страната и в чужбина да разпространява почитта към светеца-патриарх, мечтаеше да се намери гробът му, хлопаше по всички врати, за да говори за паметта на този велик български патриарх. И да не я търсеше човек, щом работи в областта на духовността и просветата, все щеше да се запонае с нея. Защото нейната дейност беше неуморна не само като учител и директор, но и като общественик – тогава и след това, до последния си дъх.
Тя наистина остави хиляди планове неизпълнени. А беше започнала от една идея: да се разпространи почитта към светеца-покровител на училището, което ръководеше, защото той наистина е бил велик светител и духовен водач на народа ни в изключително трудни времена. Създаде и фондация на неговото име – „Свети Евтимий, Патриарх Български”, а във връзка с отбелязването на 600-годишнината от кончината му по неин почин се създаде организационен комитет за отбелязване на декада (2002-2012 г.) в памет на светеца-патриарх. Подкрепена от други учители и директори, от академични преподаватели и просветени клирици на БПЦ, дори от държавни институции, тя успя да задвижи дълга и плодотворна поредица от ежегодни национални ученически конкурси в чест и памет на св. Евтимий. Кипеше от енергия и буквално заливаше околните си – и колегите, но и семейството си – с идеи и неуморно работеше за осъществяването им. Нямаше как да й откажеш сътрудничество, защото нейният пример просто заразяваше другите с онзи възроженски пламък, който създава духовни блага и внушава самочувствие, вдъхва сили и смелост за жертвена работа в полза на народа и особено на децата и юнашите, които в тази възраст градят своето народностно самосъзнание.
В едно свое интервю наред с много красиви неща, които разказва, Надежда Мадолева казва за себе си простичкото и твърде показателно за характера й: „Моят любим девиз е: Обичам да обичам! (дори когато не ме обичат)”.
Едва ли е възможно да се изброят всички инициативи на Надежда Мадолева, нито е нужно – има Един, Който всичко вижда и Който не забравя доброто, сторено на този свят. На Него поверяваме душата на напусналата ни госпожа Мадолева, за да я настани при Себе Си в числото на ония, които са Му благоугодили.
Бог да я прости! И да дава просвещение на нейните следовници да не оставят делото на духовната просвета да загасне.
Опелото ще бъде на 4 ноември, вторник, в 11 часа в църква „Преображение Господне” в кв. Лозенец в София, а погребението ще е в 13 ч. на гробището в кв. „Симеоново”.
{jcomments on}
