Столичният храм „Св. Николай Чудотворец” (на ул. „Цар Калоян”, срещу Митрополията) на 9 май отбелязва своя летен храмов празник – пренасяне на мощите на св. Николай от гр. Мира (Южна Мала Азия) в гр. Бари (Италия).
В навечерието на празника в малкия храм беше отслужено вечерно богослужение с петохлебие, оглавено от Браницкия еп. Григорий, викарий на Софийския митрополит от началото на този месец. В службата взеха участие: ставроф. ик. Ангел Ангелов, протосингел на Софийска епархия, прот. Николай Нешков, председател на църковното настоятелство на храма, прот. Антоний Алексиев, председател на църковното настоятелство на храм „Св. Димитър” в столичния квартал „Хаджи Димитър”, свещ. д-р Сава Кокудев, дякон Иван Петков.
В деня на празника прот. Николай Нешков оглави празничната св. Литургия, в която в съслужение с него бяха прот. Антоний Алексиев, свещ. Антоний Милушев от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, свещ. Сава Кокудев.
Слово за личността и делото на св. Николай Мирликийски Чудотворец произнесе о. Николай, като обърна внимание на неговото пастирско дело. Макар и да не е запазено никакво негово слово, делата му говорят достатъчно красноречво, че той е бил истински Божи човек, който с трудовете си учи вече 17 века вярващите да следват Христовото учение, да бъдат извор на любовта и саможертвата за ближния, изтъкна носещият името на светителя храмов председател.
Историческа справка: Църквата „Св. Николай Мирликийски” е била от големите софийски храмове в центъра на града. Заедно с катедралата „Св. Неделя” – „Свети Крал”, „Свети Спас” (днес само в останки под Булбанк), ротондата „Св. Георги”, „Св. Марина” (в двора на Митрополията, малко встрани от сегашния, нов едноименен храм), „Св. Петка Самарджийска” е бил част от един свещен пръстен от православни храмове. След установяване на дипломатически отношения между Царство България и болшевишка Русия през 1934 г. по настояване на руската държава богослуженията на клириците и миряните от Руската задгранична църква са пренесени от посолската руска църква в този храм, а в руската църква се пренасят свещениците и миряните-българи от едноименния храм на ул. „Цар Калоян”. Заедно с останалите руски клирици тук идва и техният епископ Серафим (Соболев), станал известен с духовния си живот и пастирското обгрижване на руси и българи. За съжаление преди 70 години, на 30 март 1944 г. при бомбардировките над София тази църква „Св. Николай Мирликийски” (на ул. „Цар Калоян”) е била разрушена, в нея загива и председателят й, руският свещеник о. Николай Владимирски. След войната, към края на която се променя леко и отношението на сталинската власт към Руската църква, русите се връщат в руската църква, а на мястото на разрушената българска църква се изгражда малък параклис, посветен на св. Николай. По времето на Българския патриарх Кирил този параклис малко се разширява, за да се получи днешната малка, но много посещавана църква. По едно щастливо съвпадение в нея миналата година беше назначен свещ. Николай Нешков, прогонен от софийската руска църква от руския църковен представител у нас игумен Филип. Заедно с него тук се „преселиха” и енориашите, българи и руси, които не бяха съгласни с етническата политика на вече повишения в архимандрит Филип (Василцев), а желаеха да живеят като братя в Христос независимо от етническия си произход.
Снимки: Стефка Борисова.
Вечерното богослужение начело с епископ Григорий:
Петохлебие на вечернята:
На великия вход на празничната св. Литургия:
О. Николай Нешков проповядва на литургията:
