На днешния ден се навършват 160 години от смъртта на Елена Мутева, първата българка, посветила се на интелектуална дейност. Родена е през 1829 г. в Калофер и умира на 25 април 1854 г. в Одеса.
На 28 април от 17.30 ч. в столичния храм „Възнесение Господне” (срещу Румънското посолство) ще бъде отслужена панихида за Елена Мутева. Инициатор на възпоминанието е г-жа Марина Младенова, която посвещава много време и усилия в изследване на живота и творчеството на първата българска интелектуалка. През миналата година г-жа Младенова издаде монографията „Елена Мутева. Едно закъсняло завръщане”.
Починала на 25 години, Елена Мутева остава ярка следа в книжовното ни наследство, но все още нейната роля в българската литература остава недооценена.
Публикуваме поемата й "Бог", отпечатана за първи път четири години след смъртта на Елена Мутева в сп. Български книжици от нейния брат д-р Димитър Мутев, основател и първи редактор на списанието.
О, Боже, Боже!
Великий Боже!
Кой Тебе може
да Те постиже?
Кои не са слепели,
кога са смело щели
да видят Твойт лик?
Кои не са немели,
кога те биха щели
с нечистий си език
да хулят Тебе, Творче?
О, Боже, Ти, Великий!
Великий наши Боже!
Велика Твоята е слава,
голяма – Твоята държава (власт - б. р.)!
Да видя Тебе аз не смея,
пред Твойто име аз немея,
пред Твойте очи аз бледнея,
пред Твойта слава аз слепея!
И тая планина висока,
която виждам пред очити,
и там една река широка,
която пада от гората,
не са ли те творения Твои?
И тия страшнити планини
не си ли ги направил с слово Ти,
за да познаем Твойти доброти?
И тая хубава природа,
що е пълна с красоти,
в която царствова свобода,
не си ли я направил Ти?
Не видя ли аз в нея Твойт лик,
Не видя ли могуществото Ти?
О, Боже! Боже, как си Ти велик!
Как са велики Твоити доброти!
Ако почена да се моля,
то да се моля аз забравям!
Почена да се удивлявам
на Твоята сила, красота,
аз Твойто име прославям,
прославям Твойта доброта.
